Около 20 жизненоважни лекарства за диабетици липсват от аптечната мрежа, сочат данните на Асоциацията на собствениците на аптеки.
"Има повече пари в бюджета, предвидени за медицински дейности, лекарства. За следващата година бюджетът на Касата се предвижда да бъде над 7 млрд. лв. Проблемът е как се прави бюджет. Начинът е леко непрозрачен, изведнъж се появява и самият проект за бюджета започва да изтича през някои медии през определени хора. Вчера беше заседанието на Надзорния съвет, ние буквално в предишния ден успяхме да се докопаме до проекта на бюджета и сутринта преди заседанието успяхме да внесем едно набързо направено становище", каза председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов в студиото на "България сутрин".
От думите му стана ясно, че има повече пари и за аптеките - 2 млн. повече в сравнение с първоначалния проект и 4 млн. повече в сравнение с миналогодишния проект.
"Би трябвало бюджетът да се прави спрямо разчети и експертни групи, които са в Касата. Те следят разходите на база последните години, знаят какви нови лекарства ще влизат, оценки на здравни технологии. Касата заплаща за извършена дейност и закупува лекарства. Въпросът е, че изтече информация какви ще бъдат параметрите на този бюджет, но има и едни други параграфи, в които има разпоредби, чрез които се променя Закона за здравното осигуряване. Това мина под радара на медиите, но това изцяло преобръща договарянето", допълни Маринов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той поясни, че се предвижда създаването на Национален рамков договор за лекарства.
"Това изведнъж се сервира през Закона за бюджета на Касата, защото той е спешен и минава само на едно четене в здравна комисия. И през един закон се опитва да се направи промяна в два други закони, които са съществени. Промяната не е малка, тоест тотално преобръщат начина на договаряне и на преговори между Фармацевтичния съюз и Касата", подчерта председателят на Българския фармацевтичен съюз.
Според него някой "им крои шапката": "Защото той, ако искаше да го направи прозрачно, щеше да ни повика, а не да го правим чрез бюджета за Закона за Касата. За съжаление, тези текстове са останали в проекта. Законът ще отиде в парламента и ще трябва да разговаряме с депутатите, надяваме се отново на здрав разум."
А темата за липсващите жизненоважни лекарства Маринов коментира така: "Моментната липса на определени лекарства е нормално явление, винаги и навсякъде по света. Въпросът е какво прави държавата, за да се решат тези проблеми. Държавата не слуша Фармацевтичния съюз. Нищо от това, което предложихме, не влезе в проекта на Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина."
Маринов категорично заяви, че аптеките не могат да правят реекспорт.
"Търговците на едро по принцип се стараят на исторически принцип да зареждат аптеките. Ако пациентът ходи периодично в една и съща аптека, тя се стреми да осигури да има лекарства поне за него за следващия месец", добави Димитър Маринов.
Гледайте целия разговор във видеото.
Разкриха актьорския състав на видеоиграта Grand Theft Auto VI
Южна Корея потвърждава първия си случай на холера от 10 години насам
Липа – ароматна, медоносна и подходяща при простудни заболявания
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
Спънки пред лунната програма на САЩ: Тегленето на Orion от Starship крие рискове
Кактусът като жива батерия: Учени извлякоха електричество от растението
Астрофизици и композитор превърнаха радиосигнали от дълбокия космос в музика
Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
Борисов: Радев иска доказателства от Путин, че той удря корабите в Черно море
Български военни кораби участваха в противоминна операция в Черно море
Делян Пеевски: Има нова сглобка, която ще си избира главен прокурор
Новата лаборатория във Варна ще съкрати до две седмици изследванията за наркотици на шофьори
Среднощна авария остави район на Варна без вода
Проблемите на АІ акциите изпратиха дълбоко на червено азиатските индекси
Полша планира да започне да строи първата си ядрена централа през 2028 г.
Защо България се нуждае от собствена генетична база данни?
Европа има нужда от инфраструктура, но регулациите възпрепятстват изграждането ѝ