Държавата заделя повече средства за космически изследвания. Можем ли да се върнем на научната карта?
"Космическият сектор мина в ресора на Министерството на иновациите, което беше много добре. Много хора си мислят, че сме членове на Европейската космическа агенция (ЕКА). Не сме. Ние сме оперираща държава и като такава също имаме вноска. Нашата цел е да станем пълноправен член. Ще можем да участваме пълноправно във всички дейности на ЕКА. Тази вноска се връща към България под формата на покани за проектопредложения, не отива някъде навън", каза в студиото на "България сутрин" доц. Елисавета Пенева от катедра "Метеорология" към Софийския университет.
Тя посочи, че голяма част от космическия сектор е обработка на данни, а страната ни има огромен потенциал в информационните технологии и обработката на данни от космическата инфраструктура.
"Атмосферата и океанът са програмите, които ЕС най-много финансира, тъй като са важни за ежедневния ни живот, отбеляза доц. Пенева. И добави, че откакто имаме спътници прогнозите за времето са станали много по-точни.
Астрономът от БАН доц. Камен Козарев коментира пред Bulgaria ON AIR, че България има силна история в космическите изследвания.
"През последните повече от 30 години науката беше позабравена. Сега се наблюдава съживяване. Има какво да се желае по отношение на изследването на близкия Космос, но вървим в правилната посока. Пътят е само и единствено увеличаване на финансирането, за да се получи устойчивост във времето", подчерта той.
Събеседникът добави още, че средствата се насочват свободно - всеки може да направи предложения за изследователска дейност, приборостроене, подготовка на сателити.
"В момента има страхотен импулс в лицето на частни компании. Нашата работа е да развиваме приборостроенето - да правим дизайни и да построим телескопи, които да гледат към Космоса и Земята", изтъкна доц. Козарев.
По думите му вече повече от 5 години имаме покани за предложения за развиване на екосистема, базирана на космическата индустрия. А Европейската комисия цели да подготви България като надежден партньор за участие в своите проекти.
"Надявам се до 4-5 години да имаме доста по-развита индустрия. Трябва да бъдат въвлечени по-сериозно страхотните изследователи в България, да има инвестиции и да бъдат привличани млади хора", каза още доц. Козарев.
Гледайте целия разговор във видеото.
Няма леки наркотици и няма такива, които не пристрастяват
Колин Фарел се появи с красива дама на червения килим - разберете коя е тя
Явор Гечев: Новият дълг отива за фискалния резерв, а не за харчене
Натали Портман чества 45-тия си рожден ден, демонстрирайки сладкото си бременно коремче
Дентално здраве от детството до зрелостта: Смяната на зъбите – кога е в норма и кога изисква консултация
Психиатрична помощ, ТЕЛК и домашно насилие на фокус в здравното министерство
Ето колко крачки трябва да правим на ден, за да сме здрави
Хранителни интоксикации - как да ги разпознаем?
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Нидерландия разби Швеция с 5:1 на Мондиала
И тримата пострадали работници на АПИ са с опасност за живота
Седмичен хороскоп 22 юни - 28 юни 2026
Зеленски върна отличието "Орден на Белия орел" на Полша
Утре настъпва Астрономическото лято
Кадър на деня за 20 юни
Как ястребовата политика на централните банки влияе на пазарите на акции?
Преломен момент настъпва във войната в Украйна
Енергийният министър очаква споразумението с "Боташ" да се предоговори до един-два месеца
преди 2 години
преди 3 години