Държавата заделя повече средства за космически изследвания. Можем ли да се върнем на научната карта?
"Космическият сектор мина в ресора на Министерството на иновациите, което беше много добре. Много хора си мислят, че сме членове на Европейската космическа агенция (ЕКА). Не сме. Ние сме оперираща държава и като такава също имаме вноска. Нашата цел е да станем пълноправен член. Ще можем да участваме пълноправно във всички дейности на ЕКА. Тази вноска се връща към България под формата на покани за проектопредложения, не отива някъде навън", каза в студиото на "България сутрин" доц. Елисавета Пенева от катедра "Метеорология" към Софийския университет.
Тя посочи, че голяма част от космическия сектор е обработка на данни, а страната ни има огромен потенциал в информационните технологии и обработката на данни от космическата инфраструктура.
"Атмосферата и океанът са програмите, които ЕС най-много финансира, тъй като са важни за ежедневния ни живот, отбеляза доц. Пенева. И добави, че откакто имаме спътници прогнозите за времето са станали много по-точни.
Астрономът от БАН доц. Камен Козарев коментира пред Bulgaria ON AIR, че България има силна история в космическите изследвания.
"През последните повече от 30 години науката беше позабравена. Сега се наблюдава съживяване. Има какво да се желае по отношение на изследването на близкия Космос, но вървим в правилната посока. Пътят е само и единствено увеличаване на финансирането, за да се получи устойчивост във времето", подчерта той.
Събеседникът добави още, че средствата се насочват свободно - всеки може да направи предложения за изследователска дейност, приборостроене, подготовка на сателити.
"В момента има страхотен импулс в лицето на частни компании. Нашата работа е да развиваме приборостроенето - да правим дизайни и да построим телескопи, които да гледат към Космоса и Земята", изтъкна доц. Козарев.
По думите му вече повече от 5 години имаме покани за предложения за развиване на екосистема, базирана на космическата индустрия. А Европейската комисия цели да подготви България като надежден партньор за участие в своите проекти.
"Надявам се до 4-5 години да имаме доста по-развита индустрия. Трябва да бъдат въвлечени по-сериозно страхотните изследователи в България, да има инвестиции и да бъдат привличани млади хора", каза още доц. Козарев.
Гледайте целия разговор във видеото.
Стефан Арсов от ГЕРБ сезира комисар на СЕ за случая с Пендиков в Охрид
Сняг вали в прохода Петрохан, пътят се разчиства и е проходим
Проданов за национализацията на втория пенсионен стълб: От вас го чувам
Пазарувай в Kaufland с Mastercard* и спечели пътуване за двама на полуфиналите на Шампионска лига
Ежедневната консумация на фъстъци може би запазва мозъка млад
Агонално дишане при сърдечен арест – как се разпознава и какво трябва да се направи?
Fertility Europe: Едва 5,6% от работодателите в Европа подкрепят служители с репродуктивни проблеми
Етапи от развитието в детската възраст: Втората година на детето
Четирима доброволци на НАСА приключиха успешна симулация на мисия до Марс
„Призракът от бездната“: Учени заснеха загадъчно създание на 9000 м дълбочина
Сигнал от дълбините на материята загатва за нова физика
Китайски учени търсят отговор на въпроса може ли AI да се „самосъздава“
Обявите за работа във Варна са намалели с 15 процента през октомври
Бомбени заплахи блокираха работата на институции във Варна
Председателят на ОбС-Варна Христо Димитров проведе среща с председателите на постоянните комисии за Бюджет 2026
Местни борци триумфираха във второто издание на ''Купа Варна“
Пороен дъжд наводни Шабла, река е преляла (ВИДЕО)
Затоплянето, замърсяването и военните действия поставят екосистемата на Черно море в риск
Опозицията сигнализира за възможна частична национализация на втория пенсионен стълб
Разрешенията за строеж намаляват, Варна и Бургас ускоряват жилищното строителство
Любомир Ламбрев: Успешното инвестиране иска перспектива, реалистична оценка на риска и последователност
преди 2 години
преди 3 години