Държавата заделя повече средства за космически изследвания. Можем ли да се върнем на научната карта?
"Космическият сектор мина в ресора на Министерството на иновациите, което беше много добре. Много хора си мислят, че сме членове на Европейската космическа агенция (ЕКА). Не сме. Ние сме оперираща държава и като такава също имаме вноска. Нашата цел е да станем пълноправен член. Ще можем да участваме пълноправно във всички дейности на ЕКА. Тази вноска се връща към България под формата на покани за проектопредложения, не отива някъде навън", каза в студиото на "България сутрин" доц. Елисавета Пенева от катедра "Метеорология" към Софийския университет.
Тя посочи, че голяма част от космическия сектор е обработка на данни, а страната ни има огромен потенциал в информационните технологии и обработката на данни от космическата инфраструктура.
"Атмосферата и океанът са програмите, които ЕС най-много финансира, тъй като са важни за ежедневния ни живот, отбеляза доц. Пенева. И добави, че откакто имаме спътници прогнозите за времето са станали много по-точни.
Астрономът от БАН доц. Камен Козарев коментира пред Bulgaria ON AIR, че България има силна история в космическите изследвания.
"През последните повече от 30 години науката беше позабравена. Сега се наблюдава съживяване. Има какво да се желае по отношение на изследването на близкия Космос, но вървим в правилната посока. Пътят е само и единствено увеличаване на финансирането, за да се получи устойчивост във времето", подчерта той.
Събеседникът добави още, че средствата се насочват свободно - всеки може да направи предложения за изследователска дейност, приборостроене, подготовка на сателити.
"В момента има страхотен импулс в лицето на частни компании. Нашата работа е да развиваме приборостроенето - да правим дизайни и да построим телескопи, които да гледат към Космоса и Земята", изтъкна доц. Козарев.
По думите му вече повече от 5 години имаме покани за предложения за развиване на екосистема, базирана на космическата индустрия. А Европейската комисия цели да подготви България като надежден партньор за участие в своите проекти.
"Надявам се до 4-5 години да имаме доста по-развита индустрия. Трябва да бъдат въвлечени по-сериозно страхотните изследователи в България, да има инвестиции и да бъдат привличани млади хора", каза още доц. Козарев.
Гледайте целия разговор във видеото.
С рекордно мнозинство: Парламентът на Румъния свали правителството
Доц. Димитров: В района на "Западен парк" в София открихме доста голямо свлачище
Без кюстендилски череши и тази пролет: Студът е нанесъл огромни поражения
Бронхиална астма – симптоми, диагностика и съвременно лечение
Защо мобилността е толкова важна, колкото и силата?
Безплатни прегледи за хипертония организира УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
Вода в ухото след къпане – кога е проблем?
Астрономи откриха необичайна звезда, която напуска Млечния път със скорост от 523 км/с
НАСА подготвя космическия телескоп „Роман“ за изстрелване – ще изследва Вселената
В Китай откриха останки от 28-метров динозавър на 147 млн. години
Астрофизик предложи нов метод за търсене на извънземен живот: Проучване на 300 хил. звезди
Възобновяват делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев и още четирима
Апелативният съд във Варна остави в ареста обвиняем за разпространение на наркотици
Доматът влиза на 0,95 цента, в магазина - 4,50€
Три пъти повече пари са необходими за ремонти на осветлението във Варна
Гюров: Управлението трябва да продължи смислено без значение кой държи писалката.
КФН проверява за необоснован ръст на цените на „Гражданска отговорност“ за мотоциклети
Близо една трета от домакинствата в България имат неизползван автомобил
Центровете за данни отлитат в Космоса - Част 2
ЕЦБ: Проучванията сочат към забавяне на растежа
преди 2 години
преди 3 години