Защо Зеленски настоява, че ракетата в Полша е руска и за кои държави има пряк риск?

Все още Украйна бяга от съобщаването, че ракетата, която уби двама души в Полша е тяхна.

"В самото начало, в нощта, когато беше обявен инцидентът, имаше разнопосочни реакции. НАТО има добре прецизиран механизъм и първоначалните резки предложения за отговор получиха експертна оценка. В момента и от американския президент, и от полската страна се промени тонът. Имаме обективна оценка, че случката представлява инцидент, който обаче е следствие на ескалацията на войната от месец и половина. Русия отговаря с масирани ракетни удари, ако това продължи, не се изключват и други подобни инциденти", коментира експертът по международна сигурност Димитър Гърдев в студиото на "България сутрин".

Той посочи, че рискове има както за Полша, така и за Румъния и Хърватска.

"Няма пряка опасност, както се видя, въпреки настояването на украинската страна, не става въпрос за целенасочено действие срещу държава членка на НАТО. С увеличаването на конфликта тези крайни оценки трябва да ги филтрираме и да даваме обективна оценка на състоянието. В Украйна бяха предоставени различни въоръжения - там е неразбория, няма едни система за ПВО. Необходимо е държавите членки на НАТО да се придържат към трите основни принципа - възпиране на руската агресия, пълномащабна военна, икономическа и политическа помощ, усилване на източния фланг", призова Гърдев. 

Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество посочи, че е добре в такива ситуации да не се дават прибързани оценки.

"Зеленски продължава да отрича, но има изявления и на полската страна, че тази ракета не е изстреляна от руските сили. Този инцидент показа, че НАТО има готовност да реагира веднага. Че ако това беше руска ракета, щеше да следва задействане на чл. 4 или 5 от учредителния договор на НАТО. Колкото по-интензивна става войната, толкова повече са рисковете от грешки. Украйна се нуждае най-вече от средства за ПВО", заяви Димитров пред Bulgaria ON AIR. 

Анализът му показва, че е много малко вероятно Русия да нападне някоя страна членка на НАТО. 

"Ясно е, че Русия няма шансове срещу силите на НАТО. Москва работи повече на информационното поле, за да бие клин между Украйна и нейните западни съюзници. Част от това са слухове за тайни преговори между САЩ и Русия за край на войната", обоснова се Димитров. 

Бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев също е категоричен, че каквото и да твърди Зеленски, няма реално нападение към страна членка на НАТО.

"Усеща се забавяне в помощта към Украйна, Зеленски иска да привлече колкото може повече НАТО в конфликта. Алиансът участва с техническа помощ, но не можем да говорим за преднамерено действие, насочено към сигурността на страните членки. Ние е ясно, че не можем да отговорим на тези заплахи със съществуващата техника. Хубаво е че се ползваме от този щит, който е над нашата страна като член на НАТО", коментира Керемедчиев.

Бившият дипломат не вижда в Русия желание да приключи войната с преговори.

"След фиаското в Херсон, Путин много силно желае да не се вижда губещ, включително и в очите на сънародниците си. На него рязко му трябва силен отговор. Затова видяхме и ракетните атаки, които затвърждават имиджа му на силен лидер. През зимните месеци едва ли можем да очакваме активиране на преговорите", прогнозира Керемедчиев.

Бившият зам.-външен министър коментира и българската позиция и оказването на военна помощ, което определи като закъсняло.

"Политическата криза и активирането на руските хибридни атаки и чрез политически сили в НС водят към това да има разнобой в изказа на България - в момента се избива клин - България да бъде член на ЕС, но да преосмислим членството си в НАТО. Това е пагубно за нашата външна политика. Ние сме закъснели фатално с модернизирането на армията. Двустранните споразумения за замяна на остаряла съветска техника с такава по натовски станадрати вече не може да се случи. В крайна сметка ще имаме музейни експонати, които ще стоят на показ, ще се снимаме с тях", заяви Керемедчиев.

Гледайте целия разговор във видеото.