Проф. Кочева, БАН: Неглижираме родния си език, въпрос на национална сигурност е

Българският език е един от относително застрашените езици в Европа. Демографският фактор е на първо място, но и поради много интензивен външен натиск, който се оказва. Всички неглижираме безкрайно много родния си език, не уважаваме хората, които работят на полето на езика и на културата и националната идентичност. Много малко си даваме сметка, че въпросът за опазването на езика всъщност е въпрос на национална сигурност. Ситуацията навън е много по-различна, защото при едно поколение - езикът що-годе навън се пази, но при второто той е вече във втората степен на застрашеност, т.е. много малко се използва или е само битов език, или пък се преподава от дъжд на вятър. Това каза проф. Ана Кочева от БАН в предаването "Брюксел 1".

Езикът е в критична фаза на постепенно изчезване отмиране, посочи тя.

"Ако се върнем тук в границите на България, ще видим, че освен демографски, ние намаляваме и в резултат на чисто биологични фактори, както и в резултат на изтичане на хора навън, които се превръщат във второ-трето поколение. Имаме и много сериозен външен натиск, който не е свързан само с навлизането на много чуждици. Те не са чак толкова страшни, колкото си представяме ние, тъй като съдбата им е различна във взаимоотношения", уточни проф. Кочева.

Тя изтъкна, че се създават много норми въз основа на българския език или на българските диалекти.

"И те се етикетират като небългарски. Едната подобна е в Егейска Македония, другата е във Вардарска Македония, а т.нар. помашки език. През 90-те години на миналия век, когато се направи опит на това население в Родопите и в границите на България, и извън границите на България, говорещо български диалект, да се създаде речник и граматика на помашкия език. Този опит го направиха на пръв поглед един бизнесмен, който спонсорира мероприятието, както и изданията на няколко учители помаци. Беше представено като частно мероприятие. Това повдига завесата", коментира професорът от БАН.

Според нея непрестанно се проучват българските говори от Видинско до Кюстендилско от двете страни на границата.

На полето на езиковедската наука ние продължаваме с проучванията на говорите и с доказването на тяхната българска принадлежност по структурни по езикови белези, подчерта гостът пред Bulgaria ON AIR.

"Надявам се, че държавата ще бъде по-активна в своята политика по отношение на нашето малцинство оттатък границата, защото много често имам впечатлението, че то по-скоро е оставено в забвение, независимо от това, че спорадично наши делегации ходят там и засвидетелстват своята грижа. Особено предизборно. Трябва последователна политика, която няма нужда ние да откриваме и да измисляме, защото в границите на Сърбия живеят и други малцинства и те имат проактивна политика", стана ясно от думите на проф. Кочева.

Гледайте целия разговор във видеото.