Лихвите ще продължат да растат, еврото е реалистично от 1 януари 2025 г.

Дефицит, дълг, Еврозона - много крайъгълни камъни пред управляващите - настоящи и бъдещи.

3% дефицит в бюджета зависи изключително от НС. Такива възможности има. Всъщност има възможност България да има никакъв дефицит. Тя не се намира в криза. Все пак имаме и положителен икономически растеж. В България няма катастрофални събития, няма войни, няма криза от бежанци, епидемии. Факт е, че ние сме в цикъл от 5 поредни избора. Това доведе до реторика в публичното пространство, включително и в медиите, че има някакъв проблем в България и трябва да се харчат повече пари от обикновено. Няма такъв проблем. Това е предизборната популистка реторика, която за съжаление доведе до 2 пъти отлагане на проекта на България за членство в Еврозоната. Това коментира бившият зам.-министър на икономиката Никола Янков в студиото на "Брюксел 1".

Според него проектобюджета на служебното правителство е правен в капана на математика, "вкарана от предишното НС в някои всеобхватни и доста глуповати мерки за общо субсидиране на цени като цените на тока, парното, водата, горивата". Изчисленията му показват, че 16 млрд. лв. са парите за компенсации за тока.

"Субсидирайки една компания, вие я правите мързелива и неконкурентоспособна в дългосрочен план, защото, когато спрете субсидията, тази компания няма да е готова да посрещне конкуренцията на свободния пазар", мотивира се Янков.

Бившият зам.-министър посочи, че дългът в момента е около 37 млрд. лева или около 20% от БВП.

Прогнозата му цените да продължават да растат, ако разходите в бюджета се вдигат.

"Инфлацията е един голям проблем. Това е данъкът върху бедните, които по принцип плащат много малко данъци, но вдигането на цените удря най-много тези хора, които живеят месец за месец. Така че, когато държавата харчи повече пари за всички, тя вдига цените и удря най-бедните хора. Това е антисоциална политика", категоричен е Янков.

Гостът определи като "постижима" датата 1 януари 2025 г. за приемане на еврото.

"Можехме да влезем в Еврозоната и 2024 година. По-скоро 2023, можехме да влезнем 2024, и все още можем, според мен. Инфлационният критерий не е единственият за членство в еврозоната. При Хърватия той също беше изчислен с компромиси. Там имаше проблеми с текущия дефицит по бюджетната сметка, който политически беше приет, въпреки че беше по-висок от критерия, защото това беше политическо решение. Аз смятам, че България можеше да бъде член на еврозоната в момента", заяви гостът.

Очакванията на бившия зам.-министър са лихвите на банките да продължат да се увеличават.

"В краткосрочен план кредитите ще растат. За депозитите като лихвени проценти, това не е съвсем така, защото няма особен стимул в момента. Над 100 млрд. лв. са депозитите в България на юридическите и физическите лица в банковата система. Няма особен стимул и конкуренцията между банките да вдигат депозитите. В краткосрочен план банките ще печелят. В средносрочен план ще се навакса с вдигането на лихвите и депозитите", прогнозира Никола Янков.

Гледайте целия разговор във видеото.