БНБ с мерки срещу инфлацията: Вдига минималните резерви на банките

На свое заседание днес Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка. 

Според промените от 1 юни 2023 година процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента.

От 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12 процента.

свързани

Министърът на икономиката: Инфлацията става едноцифрена през лятото, целим поевтиняване с 15-20%

Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата. Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност, съобщават от регулагора. 

Според народната банка в условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в Еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България. 

При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната, се посочва в съобщение, публикувано на сайта на БНБ. 

свързани

Финансов анализатор прогнозира: Лихвите по кредитите ще се повишат с до 2%

Там е уточнено, че мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в Еврозоната в цената на кредитите. 

Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система, посочват още от народната банка.

Снимка: БГНЕС