Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Събота от 17:00 часа
От над 17 000 неправителствени организации, които са регистрирани в РСМ, първите две, с които създадената комисия се захвана, бяха двете организации на българите в РСМ. Заличаванията на имена е логична последица от всичко това, което беше планирано да се случи с приемането на експресното законодателство с един удивителен консенсус, въпреки иначе острите противоречия между управляващи и опозиция в РСМ.
Това заяви в предаването БРЮКСЕЛ 1 с Милена Милотинова по Bulgaria ON AIR външният министър Николай Милков по повод заличаването от Централния регистър на РСМ на сдружението „Културен клуб Иван Михайлов“ в Битоля.
"Въпреки всички уверения, които ние бяхме получили, този закон не беше съгласуван с така наречената Европейска комисия за демокрация чрез право – Венецианската комисия. Законът беше приет и обнародван много бързо, и виждаме, че той започва да се прилага. Ако този закон беше прегледан от Венецианската комисия, както е редно, преди той да бъде приет и както ни уверяваха от македонска страна, че това ще се случи, най-вероятно нямаше се стигне до приемането на това законодателство, но идеята беше то да бъде прието бързо и да има последващи действия", посочи той.
Министър Милков припомни, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) вече се е произнесъл веднъж по сходен казус.
"ЕСПЧ отсъди, че РСМ е нарушила принципите на законодателството на демократичния процес, след като беше забранено дружество "Радко" (през 2001 година). Радко, както знаем, е едно от имената на Иван Михайлов и името Радко е допустимо от ЕСПЧ. Убеден съм, че и сега ЕСПЧ трябва да бъде сезиран. Убеден съм и в резултата", каза министърът.
На въпрос това показва ли, че този закон, въведен с обратна сила, е насочен специално срещу клубовете на местните македонски българи, Милков отговори: "Това твърдим. Това е репресивно законодателство, което има конкретен адресат и конкретна цел".
Министърът уточни, че МВнР информира партньорите от ЕС в лицето на различни органи, структури и институции.
"По отношение на всички събития, които се случват, МВнР реагира, което не остава незабелязано от нашите партньори. Също така се обръщаме специално към отделните структури. Аз лично съм информирал Съвета по външни отношения на ЕС. Посолството ни в Скопие е в постоянен контакт с делегацията на ЕК там. Ние не се задоволяваме обаче само с ЕС, защото той често ползва за своите оценки доклади и експертиза на други структури и организации, например Съвета на Европа, където трябва също да бъде подавана информация на тези отношения", заяви Милков.
Той допълни, че по време на неговата първа среща в Скопие с македонските българи, ги е окуражил да подават сигнали, защото инициативата, по думите му, трябва да тръгва от тях.
"При положение, че те не подават сигнали, става много лесно да се каже от власите в Скопие: „Не сме информирани за такъв проблем". Сигнали трябва да подават първо пред властите в Скопие, и когато там решение не се постига, те трябва да се отнасят и до международните институции", каза министърът. А по отношение на страха на голяма част от местните българи да подават сигнали, Милков заяви:
"Една голяма част от хората се въздържат да подават такива сигнали, защото срещу тях започва друга репресия. Викани са в полицията и в прокуратурата. Не се знае в какво качество ги викат. Винаги използват услугите на адвокати в този случай, което е и скъпо. Ситуацията е такава, че някои от тях предпочитат да си замълчат, отколкото да се оплакват и да си навлекат после такива проблеми", коментира външният министър и добави:
"Около случая с Пендиков този страх много силно нарасна през месец декември. Имаше хора, които казаха, че обмислят или да прекратят дейността си в българските клубове или да емигрират в България. Не искаме това да го допуснем", каза Милков в разговор с Милена Милотинова.
По отношение на трудното получаване на българско гражданство, както и по въпроса на водещата защо ключови имена, лидери на българската общност в РСМ, приети от еврокомисаря Вархей заради отстояването на българското им самосъзнание като Любчо Георгиевски и Георги Трендафилов имат проблеми с получаване на българско гражданство, както и защо не се създава предвиденият по закон Консултативният съвет по гражданството, министър Милков заяви:
"Проектът за постановление за създаването на такъв Консултативен по българското гражданство премина на обществено обсъждане. След това беше представено на вниманието на всички институции министерства, които дадоха свои бележки. Този четвъртък ние получихме бележките на Министерство на правосъдието, които бяха най-обемни. След като отчетем тези бележки, ние ще имаме възможност по-следващата сряда да внесем това в МС, така че да бъде приет този дългоочакван Консултативен съвет. Искам да кажа обаче, че неговото създаване няма автоматично да реши всички въпроси свързани с гражданството. Това трябва да бъде ясно предварително, за да не се хранят надежди, че 100 процента е решен въпросът. Съветът би могъл да решава гранични проблеми свързани със сегашната регламентация. Да се преценява един документ дали той е валиден или не, дали да бъде отчетен, или не. Да има някакъв вид преценка, която да бъде политическа", заяви Милков.
По думите му след съставянето на парламент би могло да се обмисли цялостно законодателството във връзка със сегашните пречки пред българите от РСМ и да се да се изчисти изцяло проблематиката с българско гражданство.
"И тогава да престанем да си задаваме тези въпроси защо хора, които обективно и очевидно би трябвало да могат да получат българско гражданство, нямат формалното основание за това", заключи Милков, според когото страната ни защитава българите от РСМ дори когато нямат българско гражданство.
"Например Християн Пендиков нямаше българско гражданство към момента на нападението. Но тук проблемът е с чувството на безнаказаност, което, което се шири, когато става дума за престъпления срещу България (случая с нападението срещу Българския културно-информационен център в Скопие) и срещу хора с българско самосъзнание. Аз искам да напомня, че министър Демерджиев връчи на своя колега списък с IP адреси, които са отправяли заплахи към Християн Пендиков. Три месеца минаха и нямаме никакъв отговор дали е предприето нещо срещу тези хора или не", подчерта министър Милков.
А условната присъда на извършителя на палежа на клуба в Битоля Ламбе Алабаковски според министъра показва, че "на тези престъпления се гледа с лекота и те, ако не се стимулират, то поне в никакъв случай не се наказват. Това е огромният проблем".
По думите му от решението на КСНС при президента от януари 2022 за кадрово и финансово обезпечаване на дейностите, свързани в РСМ, до сега нищо не се е променило.
"Ситуацията е същата, междувременно няма бюджет, който да е създал възможности за промяна, защото ние работим със стария бюджет, който сме наследили. Ние работим със същия капацитет и потенциал. Известно е положението с финансирането на външната политика. Външното министерство ще настоява пред следващо НС и за други искания, които би трябвало да бъдат отчетени", обясни министър Милков.
Министърът изрази съжаление, че смесената комисия за история буксува.
"Именно това дава възможност да има различни интерпретации на това какъв е Гоце Делчев, какъв е Иван Михайлов и т.н. Това с Иван Михайлов в момента е интерпретация на Скопие, няма друг, който да твърди подобно нещо. Ако той бъде реабилитиран, това ще даде друг ъгъл на всичко, свързанo с българското присъствие и с българския характер на съпротивителното движение", коментира Николай Милков.
По отношение на къщата на Димитър Талев в Прилоп и може ли страната ни да я купи и да направи музей на писателя там, външният министър отговори:
"Това е въпрос, свързан с наше културно-историческо наследство. Ние, като МВнР, сме готови да подпомогнем Министерството на културата в тази връзка, защото то е титулярът, ангажиран с българското културно-историческо наследство. Трябва обаче да бъдат изяснени много неща. Първо трябва да има бюджет, а и ние нямаме законово или друго основание да извършим такъв разход, това се върши по друг начин. Трябва да се види дали е възможно купуването на къщата, тъй като тя е собственост на тази госпожа, която даде пресконференция в България, но има и съсобственик, живеещ в Австралия и не знаем дали той би бил готов да я продаде. Трябва да се видят и чисто финансовите условия, тъй като това е аналитичен въпрос, що се отнася до пазара на имоти в Прилеп. Най-важното е да се реши по какъв начин тя може да бъде използвана в бъдеще, по какъв начин там може да има културна дейност и дали тя няма да бъде възпрепятствана по някакъв начин от македонските власти, тъй като ние вече имаме негативен опит, както се вижда от последните години. Имахме и сериозен проблем с подобен казус, когато нашият бивш генерален консул в Одеса Димитър Тучков купи къщата на Ботев в Задунаевка. Той я купи със собствени пари, но след това трябваше да се положат много усилия, за да може тази къща да бъде ремонтирана", посочи министър Милков.
Гледайте целия разговор във видеото.
