Тайфур Хюсеин: 50% от сградите в Турция не отговарят на стандартите

17 480 са жертвите на земетресението оп 1999 година в района на Измит, Турция. Взе ли си страната поука от 1999 г.? 

"Много широко се коментираше след земетресението от 1999 г, но съдейки по това, което виждаме в момента в Югоизточна Турция, въпреки че на хартия всичко изглежда добре, държавата не е успяла да си извади поука. Причина може да се търси и в политическото измерение, което остава на заден план. БиБиСи в четвъртък публикуваха доклад на регионалното министерство в Турция, в който е посочено, че над 50% от сградите в Турция не отговарят на стандартите," каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR журналистът Тайфур Хюсеин. 

"След земетресението през 1999 г. държавата предприе редица мерки. Те въведоха нови стандарти за проектиране на конструкции, въведоха и данък „земетресение“, което е доста нетипично като идея. Това са пари, събирани от хората, с цел да се заздравят стари сгради. Дали този фонд е използван рационално, не мога да кажа, но като мярка е в правилната посока," заяви Аспарух Делев от Националната асоциация на строителните предприемачи у нас. 

"Турция е земетръсна зона и проблемът за така наречения данък „земетресение“ винаги се повдига след такова бедствие. Сумата в момента според публикации е над 80 млрд. турски лири. Това е огромна цифра и тя позволява да се направи много в това отношение, за да може мащабите на едно бедствие да не са толкова разрушителни. От друга страна, политическият момент при този данък е липсата на прозрачност. Няма отговори и доклади за това по какъв начин са изразходвани тези пари. Самият Ердоган в отговор на този въпрос, зададен от лидера на опозицията Кемал Кълъчдароглу, отговори, че не бил длъжен да дава сметка на „бай Кемал“," обясни Тайфур Хюсеин в разговор с водещата Милена Милотинова.

"Основната причина за големия брой жертви е степента на труса. Земетресения с магнитуд над 7-ма степен по скалата на Рихтер се водят такива, при които има разрушения. За съжаление, когато става въпрос за сгради, и строителството има голяма роля. Първо, по-уязвими са по-старите сгради – тези, които не отговарят на съвременните изисквания за строителство и земетръсни норми. Например античната крепост в Газиантеп, която е устояла векове, в момента е разрушена. Проблемът обаче е наличието на сгради, строени по съвременните норми и изисквания, които не са устояли на този трус. Турция доброволно се е присъединила към европейския стандарт за строителство, но, въпреки това, виждаме огромни разрушения. За да имаме един качествен продукт, е нужно наличието на няколко фактора – качествен проект, качествени материали и качествено изпълнение. Пропуск само на едно от трите води до подобен резултат. Турция има добра инженерна школа с доста добри противоземетръсни специалисти. Проектите са на добро ниво. Още от предходното земетресение през 1999 г. се появиха публикации за некачествени материали и за не добре изпълнена технология. Имаше и осъдени. При толкова мащабни разрушения и такова несъответствие в разрушенията има някаква причина и, за съжаление, тя може би е в строителството," обясни Аспарух Делев и добави:

"Това е огромно предизвикателство пред индустрията на страната за следващите години. Територията на сегашното земетресение е сравнима с територията на цяла България. Официално разрушените жилища от миналото земетресение са около 250 000. Статистически в България годишно се строят 20 000 жилища. Разбира се, Турция е голяма държава, но тези стотици хиляди загубени жилища ще поставят бранша пред огромни предизвикателства. Такова бедствие оставя милиони хора без подслон."

По думите на Делев първите мерки, които трябва да предприеме Турция, е да се обследва дали стоящите сгради са безопасни и дали могат да се ползват. "В момента е зима, а хората няма къде да отидат. Най-важното е да се намери подслон. Храна и вода ще дойдат, но нови жилища не могат да дойдат за два месеца," каза гостът на Милена Милотинова.

Изходът, според него, е мащабно строителство. "Това обаче не може да стане за месеци. Освен това те няма да започнат на чисто, ще отиде и огромен труд за разчистването на тези постройки. Нещата ще се затегнат, както винаги след инцидент, но това ще отнеме години."

Twitter не работи в Турция, по думите на журналиста Тайфур Хюсеин. 

"Много хора отправяха апели, използвайки социалните медии, особено Twitter, която е най-разпространената социална медия в Турция. Управляващите налагат рестрикции спрямо социалните медии и това е с цел да се контролира, а не да се координира, самото бедствие. Много НПО протягат ръка за подкрепа без голям ефект. Голяма част от медиите в държавата, над 95%, са изцяло под контрол на управляващите. Там се прокарва идеята, че държавата е мощна и изцяло в състояние да се справи с голямото бедствие. Но при случка с такива мащаби едва ли е способна. На преден план излиза експертизата на НПО, които са помагали многократно след подобни бедствия. От страна на политическите среди в Турция има негативно отношение към подобни организации, тъй като те не са контролирани от страна на управляващите," заяви Хюсеин.

По въпроса достатъчно защитена ли е България при такъв голям трус, Аспарух Делев от Националната асоциация на предприемачите в строителството заяви: 

"Ние имаме качествени проекти, работим с контролирани материали и имаме традиции в строителството. Аз не познавам колега, който би направил компромис със строителната конструкция. Може да има проблеми по сградите и има, но те са свързани с финишните материали. Поради дългогодишните ни традиции в бранша обаче никой не си позволява да направи компромис със самата конструкция на сградата. Тези неща са се превърнали в закон в строителството. В конструктивно отношение нашите сгради са на минимум средно европейско ниво и по нищо не отстъпват на съвременното строителство."

Гледайте целия разговор във видеото.