"Според мен в решението на правителството трябваше да бъде добавена думичката "и" освен другите адресати, които по принцип получават тези решения на Комитета на представителите, всички възможни европейски комисии на държави членки в преговорния процес, да се добави и Народното събрание. Но да кажем в случая са посочили Комисия по външна политика.

Комисиите на Народното събрание подпомагат дейността на Народното събрание, но те не вземат решение вместо него. И в този смисъл, ако обърнахте внимание, министър-председателят каза: "докато не бъде обсъдено в Народното събрание". Тоест предполага се, че след като бъде уведомена Комисията по външна политика, тя ще уведоми Народното събрание и Народното събрание ще проведе дебат".

Това каза в предаването "Брюксел 1" преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.

"Решението на Комисията по външна политика всъщност има подготвителен характер по отношение на предложения до пленума на Народното събрание, който трябва да вземе решение евентуално, ако има предложение за промяна", добави конституционалистът.

"Тъй като представителите на Република България в органите, в рамките, както на Европейския съюз, така и на други международни организации, всъщност комуникират най- тясно със специализираното министерство на външните работи, коректният прочит е да кажем, че не. Но може би обтегнатите отношения в последните дни и седмица дават такъв прочит на събитията, че се опитва да бъде заобиколено външно министерство. Но според мен, всъщност служителите коректно ще уведомят всички заинтересовани страни и народните представители", подчерта Киселова.

"Чрез прехвърлянето на дебата в Народното събрание всъщност министър - председателят се опитва да сподели отговорността с Народното събрание, не просто с министъра на външните работи, тоест да кажем така, опитва се да заобиколи министъра на външните работи, въпреки че в рамките на Народното събрание можете да постигнете минимален консенсус по определени въпроси, защото имате и много силна опозиция, докато в правителството би трябвало всички да са на едно мнение и да няма спор, как се води външна политика", коментира експертът.

Относно изхода от ситуацията, Киселова предложи варианти:

"Комисията по външна политика да предложи решение на Народното събрание, Народното събрание да вземе решение и въз основа на решението на Народното събрание вече да има промяна в решението на правителството, за да може всички актове да са в синхрон. Премиерът се опита, но явно не му стигна смелостта или не успяха да намерят общ език с президента, да мине през Консултативен съвет там, където могат да се кажат повече неща. Без, разбира се, да се налага да се гласува дали да е закрито заседанието или не".

"Министърът на външните работи каза в пленарна зала, че в секретното деловодство на Народното събрание са предоставени тези документи, които имат гриф за секретност, и всеки може да се запознае. Поради тази причина предполагам председателят е преценил, че не се налага закрито заседание, дебатът да се води публично. Това е позитивният прочит, негативния е министърът на външните работи да представи онези извадки, които са част от твърденията за паралелните разговори. Но пък тогава можеха пак да я обвинят, че скрива част от паметните записки. Може би поради тази причина все пак в края на краищата беше добре, че беше открито заседанието, защото всеки може да се запознае, и виждате в следващите дни вече този въпрос не се повдигна.

Разбира се, доста внимателно министърът се произнесе, за да не попадне под ударите на закона, че нарушава Закона за защита на класифицираната информация. Но тогава, когато говорим за определени преговори, нали пък си даваме сметка, как изглежда България в очите на нашите партньори, когато се споделя нещо, което очакваш, че няма да бъде оповестявано и пред много зрители и да бъде оповестено", казва Киселова.

Според доц. Киселова, в основата на преговорите с нашите съседи трябва да стои разбирането, че не говорим под никаква форма за малцинство, нито от наша, нито от тяхна страна.

В един от мейлите на МВнР се говореше за признаване правата на българското малцинство в Република Северна Македония.

"Това би било отстъпление от всичко онова, на което се опират не просто романтични песни и танци, а кръвта на нашите национални герои", категорично заяви доц. Наталия Киселова.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК