Добродетелен ли е егоизмът?

Каква е етичната теория, на която се основава капитализмът? Включва ли егоизмът използването на другите? С Аршак Бенлиян и проф. Иван Кацарски

21.03.2014 | 15:56 Редактор: Ралица Пейчева
Добродетелен ли е егоизмът?

2
0 rate up comment rate down comment 0
ivdivtiger
преди 5 години
Опитите за предефиниране на егоизма (дали целенасочени или просто като страничен ефект) са меко казано нелепи. Наистина е трудно момиче да изживее пубертета си в разгара на революция като октомврийската. Още повече, че страстта към романистиката очевидно не е имала баланс от страна на религия - нещастието семейството ти да е от евреи, пък агностици. Така или иначе явно неуспешните опити да надживее това си минало раждат подобни реакционни индивидуалистчни нагласи. Раждат и "морал" от рода на афера със семеен мъж можещ да и бъде син. Обществените реакции срещу властта налагаща религията раждат атеизма и революциите - както казват отвъд океана "изхвърля се бебето заедно с водата от къпането" или както казваме ние "покрай сухото гори и суровото". Очевидно Ранд, съмишлениците и последователите и вадят реакция на реакцията. Тази верига от реакции изкарва все по-заблудени хора на пиедестал. Заблуждението основно се обобщава в това, че моралът може да бъде дефиниран от нас, да бъде намерен било вътре в нас, било в обществото като цяло. Егоизмът е антиморал и е породил редица ~изми с масови вредни последствия. Разбира се не бива да се правят базови нелепи грешки и да се бърка със самосъхранението, свободата на съвеста и личния избор, нормалната грижа за живота и здравето или дори с индивидуалното развитие. Сигнализирай за неуместен коментар
1
0 rate up comment rate down comment 0
ivdivtiger
преди 5 години
"Тъмните векове" не са резултат от християнството. Всъщност е наопаки, ако има нещо тъмно по отношение на въпросните векове, то е именно затъмняването на христянството от гръкоримската култура. Християнството през ІІ в. и нататък (или поне това, което е останало от него губейки автентичността си, т.е. християнството каквото го познаваме от историята и съвремието ни) бива смесено с гръкоримската култура и философия включително платонизъм, а през ІV в. и нататък организационно овладяно от държавата за нейните цели. Началото на това овладяване е поставено от Римската империя, преодоляваща кризата си от ІІІ в., след като в първото десетилетие на ІV в. провежда неуспешни опити за унищожаването му. Тази имплозия обновява империята по отношение на невидимото, смесвайки традицията си с християнството (автентичното), имащо експлозивно нарастващото влияние и следователно обезсмислящото я като такава - империя - отвътре. Вътрешно империята отново се интегрира макар и подложена на продължаващ външен натиск. Макар да губи територии и пряко влияние в следващите векове всъщност става модел за подражание. Рим пада, но е отвоюван, а по-късно в единение с франкската държава разцепва империята отново. Примера на използване на христянството за държавни цели е последван от България, по-късно от Русия, Британия и други. Автентично исляма изглежда да е ранен опит за реформа във вярата на Авраам, но отново действа политически и засилва натиска от изток, юг и югоизток върху Римската империя (или каквото е останало то нея), а и върху Европа като цяло. Изобщо от историята е достатъчно ясно, че когато властта налага вярване (а също и невярване, налагането на атеизма е по-ново явление) става тъмно, ако не в продължение на векове, то поне с равносилна тежест. Сигнализирай за неуместен коментар