Даниела Везиева: Данъкът върху свръхпечалбата може да доведе до иск срещу България

По-големи данъчни облекчения за родителите, данък върху свръхпечалбите на финансовите институции и търговските вериги, по-високи данъчни оценки на имотите и нов акциз за мощните автомобили предвиждат промените в данъчните закони, предложени от Министерството на финансите.

"Тази мярка не е в положителна посока. Днес много от експертите я нарекоха екзотична, тъй като няма методология за свръхпечалбата. Има регламент от 2022 година, който е свързан с енергетиката, и тогава този сектор се обложи с данък върху свръхпечалбата. Но като цяло тази мярка крие след себе си много рискове. Първият е увеличаване на таксите от банките. Рискът от това ние да платим сметката е доста голям. Това, което не виждам в мерките, е реформа", каза бившият министър на икономиката и член на СИНПИ Даниела Везиева в студиото на "Денят ON AIR".

Рисковете за бюджета и бизнеса

"Това, което виждам от предложения пакет мерки, са по-скоро еднократни данъци, с които да се напълни хазната. Защото въпросният данък "свръхпечалба" е еднократен. Моето притеснение е, че тъй като това са външни инвеститори в по-голямата си част, ефектът върху фиска няма да е толкова голям, тъй като голямата част от данъците си ги плащат техните централи. Не сме застраховани и от иск в Европейския съд, грози ни такъв. Това, че са само шест икономически сектора, се счита за помощ за останалите и за нелоялна конкурентна практика", допълни Везиева в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ референтната база, която се използва, е "странна".

"Много трябва да се внимава с начина, по който ще се изчислява тази свръхпечалба, за да не декапитализираме дружествата. Големите банки не са наши, те са чужди. Телекомите по същия начин. Трябва да се види как ще се разпредели печалбата и какво ще остане в българските дружества. Наистина не знам защо е тази мярка. На фона на това се говореше за предвидимост в инвестициите, че искаме да насърчим инвестициите, а тази мярка е точно обратният сигнал", коментира гостът.

Изчисляването на свръхпечалбата и цените на горивата

Тя е категорична, че механизмът за изчисляването е изключително важен.

"Ако ще насърчаваме икономическия растеж и ще преминаваме от растеж на потреблението към растеж на добавената стойност, то тази мярка трябва да се прецизира изключително добре. И да не забравяме, че "Лукойл" е под санкции. Да не забравяме, че "Лукойл" не може да използва нито един от финансовите инструменти, които всяко друго търговско дружество може да използва. За да работи "Лукойл", то разчита единствено и само на оборотите си. И когато се говори за цени, нека да не говорим само за маржа на международния пазар. Структурата на цените на "Лукойл" е доста по-различна, тя не включва само маржа, включва и въглеродните емисии", поясни бившият министър на икономиката.

Везиева добави, че имаме 87% ръст на електроенергията.

"Към това като прибавим, че ние не получаваме петрол от тръба, а се кара с танкери, където имаме транспортни разходи, забавяне. Нека не говорим предварително за свръхпечалби и практики, които са корупционни. Пазарът основно се контролира от потреблението. Това, което направиха с акциза за пропан-бутана, е много добре, защото при таксиметровия превоз няма да се наложи да увеличават още цените", заключи тя.