България трупа милиарди дълг, но не ги използва правилно, според анализатори

Бюджет 2027 г. - дефицит от 4,2% и нов дълг от 8,6 милиарда евро. Финансовата рамка поставя на изпитание публичните финанси и изостря политическия сблъсък за това кой ще понесе тежестта на разходите и каква цена ще платят следващите поколения.

"Не виждам какво общо има между Жан-Виденовата зима, когато за 2 години при правителството на Виденов българите изплатиха над 2 млн. долара дълг и намалиха дълга с близо 20% от 10 млрд. През 1996 г. имаше висок бюджетен дефицит, тъй като 100% бяха покрити депозитите на българските граждани от фалиралата банкова система. Никакъв паралел не може да се прави. В момента България е член на Европейския съюз с функционираща пазарна икономика и икономически растеж", заяви икономистът проф. Румен Гечев в "Денят ON AIR".

По думите на финансиста Светлин Танчев Америка е може би най-задлъжнялата държава в света, но икономиката им расте и впрягат парите назаем в правилната посока.

Управляващите продължават политиката на предшествениците си

"Определено ни чакат трудни времена. Управляващите критикуваха предходните управляващи формации, но сега, когато са на власт, правят горе-долу същото и се извиняват със същите извинения за тежко наследство. Дойдоха реформисти и видяхме, че е възможно да се дръпне ръчната на публичните разходи и да се вкарат парите на държавата в необходимите параметри", допълни той за Bulgaria ON AIR.

"Изумен съм от начина, по който се отклонява вниманието на българските граждани от основните проблеми на българската икономика. Подхвърлянето на числа без да се анализира кое е причинило дълга, за какво се използват парите... това е големият разговор. В България има Закон за публичните финанси, който казва, че разходите не трябва да са повече от 40% от БВП. В коя страна членка на ЕС е така? В никоя. Не можеш да имаш развита инфраструктура, здравеопазване и образование с 30% от БВП", коментира още проф. Гечев.

Инфлацията, лихвите и рискът от нарастващ дълг

Според Танчев инфлация се гаси с по-високи лихви и можем да очакваме да се повишат.

"Имаме проблем да вкараме тези пари и да направим възвръщаемост. Не използваме правилно парите. И Европа не е добър пример за икономически подем. Последните 10-ина години имахме осезаем ръст в икономиката, но последните 5-6 години - от Ковид насам - взимаме много по-сериозни заеми - около 10 млрд. на година. Дългът спрямо БВП го слагат да стигне 35% до 2029 г. при ръст на икономиката. Ако това не се случи, съотношението ще изглежда много по-страшно. Не виждам, че сме приветлива дестинация за чуждестранни и големи корпорации", категоричен е финансистът.