Законът за "шльокавицата" предизвика объркване и шеги: Какво всъщност предвиждат промените?

Приетият на първо четене законопроект, свързан с използването на българския език в публичното пространство, предизвика бурни реакции и шеги в социалните мрежи. Част от текстовете породиха опасения, че имената на институциите у нас ще трябва да се изписват и на латиница чрез транслитерация.

Според вносителите обаче законопроектът не предвижда подобно изискване. Объркването идва от разпоредбите за използването на латиница, чието тълкуване предизвика разнопосочни реакции.

Какво предвижда законопроектът

При транслитерация името на една от най-популярните пещери у нас - "Дяволското гърло", се изписва на латиница като "Dyavolskoto garlo".

При подобно изписване обаче лесно могат да се допуснат грешки, тъй като някои български букви се предават чрез съчетание от латински букви. Например буквата "ж" се изписва като "zh".

"Устните и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, се изписват на български книжовен език", гласи част от текста в законопроекта.

"Допуска се транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията", се допълва.

Какво е имал предвид законодателят

"Законът за транслитерацията урежда еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука", заяви председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов".

"Тук не говорим за автоматичен пренос на български фрази на латиница, защото това не е разрешено от Закона за транслитерацията."

"Не се пише на латиница, това е смисълът на закона. Пише се на български, защото българският е единственият официален език на републиката", допълни той.

Езиковеди предупреждават за възможно объркване

И все пак текстовете объркват дори хората, които работят с българския език.

"Ами те географските обекти са и туристически. Там ходят туристите. И точно затова се питаме – това сега ще го транслитерираме ли?", коментира създателят на платформата "Как се пише" д-р Павлина Върбанова.

"Те ще внесат още по-голямо объркване и хаос. Може би ще се окаже, че някои хора ще бъдат глобени, защото не са разбрали какво е искал да каже авторът."

Законопроектът предизвика реакции в социалните мрежи

Новият законопроект предизвика вълна от шеги в социалните мрежи. Потребителите го нарекоха закон за "шльокавицата".

Хората са съгласни, че българският език трябва да се пази. Въпросът обаче е как.

"Ако говорим за ежедневната ни употреба, не е застрашен. Обаче има надписи за някои събития, където се предпочита английският език. Рационалното използване на шльокавицата е в една друга среда, иначе в живота ни, в образованието и ежедневието - не", каза Иван Станчев.

"Само ако е на официалното място за името на съответната институция, според мен няма проблем. Но на табели и на такива неща трябва да си ги има и на двата езика", сподели Кристиян Йорданов.

Законопроектът подлежи на промени между първо и второ четене.

Вижте повече в репортажа на Екатерина Кацарска.