Бюджет 2027: Работодателите искат реформи вместо временно замразяване на разходите

Правителството представи официално проекта за държавния бюджет за 2027 г. на 6 ноември в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Финансовата рамка предвижда по-високи доходи, мерки за ограничаване на разходите и въвеждане на данък върху свръхпечалбите в определени сектори.

"Ние не наблягаме на това дали има червени линии, а по-скоро на това какви политики и каква философия прокарваме през националната план-сметка. От една страна, най-сетне имаме опит да вървим към понижаване на ръста на разходите. Ръстът на нелихвените разходи е по-слаб, отколкото ръстът на икономиката. Отива се към форма на консолидация. За огромно нещастие лихвените разходи нарастват. Допада ни, че имаме ограничение на автоматичните разходни механизми, които бяха във възнагражденията, като вниманието трябва да дойде от преходните и заключителните разпоредби в проекта на Закона за бюджета. В проекта виждаме отказ те да действат за 2027 година, а не изменение в законите така, че да бъдат трайно премахнати", каза председателят на УС на АИКБ Румен Радев в студиото на "Денят ON AIR".

Изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев припомни, че Бюджет 2026 е задължил министрите да премахнат автоматизмите.

"Но нито един министър, нито един народен представител не е внесъл текст, с който да махне нито един автоматизъм в неговия ресор. Така че тази бомба продължава да си цъка. Тя си е под земята и в момента, в който имаме бюджет, който не ги замразява, отново ще избухне в инфлация. Това, за което ние от КРИБ предупредихме преди година и нещо, е, че едно общество не може да бъде стабилно при инфлация от 5-6 или 8%. Всяко едно правителство при инфлация над 4% в развития свят е паднало", допълни Митракиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му липсата на структурни промени означава, че заложената в бюджета инфлация от 4% няма да бъде постигната, а реалното ѝ равнище ще достигне около 5-6%.

По-високата инфлация ще се отрази на доходите и бизнеса

"При по-висока от планираната инфлация те ще имат положителен ефект върху събраните по този начин суми в бюджета, само че това става за сметка на разполагаемите доходи на хората, става за сметка на бизнеса, който се опитва да догонва и да компенсира. В много по-голяма степен се набляга на задържане на ръста на разходите. Търсят се еднократни данъчни ефекти, пример за това е данъкът върху свръхпечалбата. Търси се натиск не само върху по-високия осигурителен доход, но и се вдигат минималните осигурителни прагове", категоричен е Радев.

"Данъкът върху свръхпечалбата се налага върху сектори, с които Министерството на финансите е говорило и които са проявили разбиране, че това е еднократна мярка, която би трябвало да спечели време на правителството за консолидацията. Правителството, отчитайки намаляването на европейските средства, залага на ръст на частните инвестиции. Само че е малко съмнително дали тези инвестиции ще се реализират и дали икономическата среда ще позволи да бъдат привлечени допълнителните 2–3 млрд., на които управляващите разчитат. Хубаво, вдигаме максималния осигурителен доход, но това се случва за втори път в рамките на 4 месеца", поясни Митракиев.

Бизнесът настоява за резултати срещу увеличените разходи

Според Радев увеличаването на възнагражденията на учителите трябва да бъде обвързано с конкретни резултати, вместо "всяка година да се срамуваме от резултатите": "Отдавна говорим, че е хубаво да се увеличи прагът за регистрация по ДДС. Можеше да бъде малко по-агресивно увеличен. Малко разхлабват изискванията по отношение на това как дефинираме приоритетни проекти, намалява прагът на инвестициите от 25 на 10".

"Икономиката работи при пълна заетост. Дори да намалим заетостта с 20-30 хиляди души в публичния сектор, никой няма да остане безработен. Инфлацията се спира с производство. Фирмите трябва да произвеждат повече ресурси, повече материали и да изнасят повече продукция", добави Митракиев.

Радев се надява, че правителството ще се фокусира върху поддържане на "здравословна бизнес среда".

Снимка: БГНЕС