Намаляване на скоростта, увеличаване на наказанията и по-малко административна тежест – това са трите мерки, които ще бъдат "изчистени" между първо и второ четене на законодателните промени, които започнаха след смъртта на 12-годишната Сияна.
"Законодателните промени от 37-те мерки, които обяви вчера Министерският съвет, имат характеристиката на допълнителни. Акцентът на МС е върху организационните мерки, които могат да предприемат сега, с оглед действащото законодателство. Виждайки дефицити в определени посоки, анонсът е към законодателните мерки", уточни зам.-председателят на НС от "Има такъв народ" (ИТН) доц. Николета Кузманова в "Денят ON AIR".
Според нея основно две министерства поемат отговорност по отношение на законодателните промени.
"Едното е Министерството на правосъдието, другото е Министерството на вътрешните работи", допълни доц. Кузманова.
Кои са причините за бавното правораздаване
"Промените, които се предлагат в момента, са насочени към една от тези възможни причини, за вещите лица, които извършват експертизите по пътнотранспортните престъпления. Има дефицит откъм брой хора, които се занимават с експертизите. Няма как този ограничен брой хора да бъде едновременно на дело в Сандански, дело във Видин и междувременно две дела в Бургас и Варна. Стъпката, която предлага Министерството на правосъдието, във връзка с видеоконферентните разговори, има разум. Възможността за разпит чрез видеоконферентна връзка съществува в Кодекса от 7-8 години", изтъкна зам.-председателят на НС.
Няма две еднакви пътнотранспортни престъпления
"Разлика има, винаги. Тогава съдът ще прецени. Фактът, че тази възможност я има, е стъпка в съответната посока към бързина на правосъдието, поне по тези дела. Експертизата като сложност не е лека. Начинът на отношение към правилата не е само за спазването на правилата за движение. Той е за всяко едно правило, което трябва да спазваме. Една забрана има смисъл тогава, когато не създава проблем тя да бъде спазвана, има ефективен механизъм за контрол и санкции", изрази мнение доц. Кузманова.
Тя обясни как депутатите получават достъп до квалифицирана информация.
"Ще подходя по правилата за боравене с класифицирана информация. Според тях, по силата на заеманата длъжност на народни представители, имаме достъп до класифицирана информация за целите, за които ни е необходима. Когато чух тезата на ПП-ДБ, си зададох въпроса коя е тази класифицирана информация, която трябва да получим. Стигам до един отговор - информацията, събрана чрез специални разузнавателни средства", коментира доц. Кузманова.
Гледайте целия разговор във видеото.
Дженифър Анистън намери щастието с Джим Къртис
Барбара Палвин и Дилън Спраус очакват първото си дете
6 неустоими рецепти за италиански кексове
Сутрешни навици, които могат напълно да променят деня ви
Как да разпознаем симптомите на артериалната хипертония?
Какво помага при колики?
Фондация „Нашите недоносени деца“ представя Харта на малките герои
Как се извършва лечението на RSV инфекция при бебето
Десетгодишно търсене на извънземни сигнали сред 70 000 звезди завърши без резултат
Има ли нещо сензационно в новите файлове за НЛО?
Ледена проба разкри най-дългата хроника на земния климат
Нов експериментален медикамент показва обещаващи резултати срещу рак на бъбреците
Мечка е убила млад мъж на Витоша
Колко струва един абитуриентски бал?
Русия съди легендарна лекоатлетка, противничка на Путин, за 80 евро
Турция предложи да се построи тръбопровод през България за 1,2 милиарда долара за военните нужди на НАТО
В Украйна посещенията при психиатри се увеличили със 173% в хода на войната
Кадър на деня за 16 май
Мечтата на Унгария за еврозоната променя облика на пазарите на облигации в региона
Кои милиардери ще определят развоя на може би най-скъпите междинни избори в САЩ?
Европа губи енергийната битка за изкуствения интелект