Намаляване на скоростта, увеличаване на наказанията и по-малко административна тежест – това са трите мерки, които ще бъдат "изчистени" между първо и второ четене на законодателните промени, които започнаха след смъртта на 12-годишната Сияна.
"Законодателните промени от 37-те мерки, които обяви вчера Министерският съвет, имат характеристиката на допълнителни. Акцентът на МС е върху организационните мерки, които могат да предприемат сега, с оглед действащото законодателство. Виждайки дефицити в определени посоки, анонсът е към законодателните мерки", уточни зам.-председателят на НС от "Има такъв народ" (ИТН) доц. Николета Кузманова в "Денят ON AIR".
Според нея основно две министерства поемат отговорност по отношение на законодателните промени.
"Едното е Министерството на правосъдието, другото е Министерството на вътрешните работи", допълни доц. Кузманова.
Кои са причините за бавното правораздаване
"Промените, които се предлагат в момента, са насочени към една от тези възможни причини, за вещите лица, които извършват експертизите по пътнотранспортните престъпления. Има дефицит откъм брой хора, които се занимават с експертизите. Няма как този ограничен брой хора да бъде едновременно на дело в Сандански, дело във Видин и междувременно две дела в Бургас и Варна. Стъпката, която предлага Министерството на правосъдието, във връзка с видеоконферентните разговори, има разум. Възможността за разпит чрез видеоконферентна връзка съществува в Кодекса от 7-8 години", изтъкна зам.-председателят на НС.
Няма две еднакви пътнотранспортни престъпления
"Разлика има, винаги. Тогава съдът ще прецени. Фактът, че тази възможност я има, е стъпка в съответната посока към бързина на правосъдието, поне по тези дела. Експертизата като сложност не е лека. Начинът на отношение към правилата не е само за спазването на правилата за движение. Той е за всяко едно правило, което трябва да спазваме. Една забрана има смисъл тогава, когато не създава проблем тя да бъде спазвана, има ефективен механизъм за контрол и санкции", изрази мнение доц. Кузманова.
Тя обясни как депутатите получават достъп до квалифицирана информация.
"Ще подходя по правилата за боравене с класифицирана информация. Според тях, по силата на заеманата длъжност на народни представители, имаме достъп до класифицирана информация за целите, за които ни е необходима. Когато чух тезата на ПП-ДБ, си зададох въпроса коя е тази класифицирана информация, която трябва да получим. Стигам до един отговор - информацията, събрана чрез специални разузнавателни средства", коментира доц. Кузманова.
Гледайте целия разговор във видеото.
Защо Сирски отхвърля тезата за загубена война
Как се прави саламура за сирене?
Шакира се качи на сцената със синовете си Саша и Милан
Сидни Суийни разкри кой е идеалният мъж за нея
Чрез микропластмасата се разпространяват опасни бактерии
Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отпразнува своята 20-годишнина
Защо се будим малко преди алармата?
Наследствена ли е шизофренията?
Лунната почва може да съдържа следи от земната атмосфера
Антитела, проектирани от изкуствен интелект, ще бъдат тествани на хора
Признаци за бъдеща катастрофа в Антарктида
Разкриха влиянието на Марс върху климата на Земята
Кои са професиите за които работодателите дават тлъсти заплати?
Европол предвижда война между роботи и хора до 2035 г.
Поскъпнали ли са двойно зъболекарските услуги?
ВКС с решение: Eвропрокуратурата правилно е разследвала Портних
Крахът на империята Лукойл
Кевин или Кевин: кой ще оглави Фед през 2026 г.?
Broadcom предизвика разпродажби на технологични акции на Уолстрийт
Законодателите на ЕС обмислят облекчаване на капиталовите правила за покритите облигации
Инфлационните очаквания във Великобритания се охлаждат от двугодишния връх