Намаляване на скоростта, увеличаване на наказанията и по-малко административна тежест – това са трите мерки, които ще бъдат "изчистени" между първо и второ четене на законодателните промени, които започнаха след смъртта на 12-годишната Сияна.
"Законодателните промени от 37-те мерки, които обяви вчера Министерският съвет, имат характеристиката на допълнителни. Акцентът на МС е върху организационните мерки, които могат да предприемат сега, с оглед действащото законодателство. Виждайки дефицити в определени посоки, анонсът е към законодателните мерки", уточни зам.-председателят на НС от "Има такъв народ" (ИТН) доц. Николета Кузманова в "Денят ON AIR".
Според нея основно две министерства поемат отговорност по отношение на законодателните промени.
"Едното е Министерството на правосъдието, другото е Министерството на вътрешните работи", допълни доц. Кузманова.
Кои са причините за бавното правораздаване
"Промените, които се предлагат в момента, са насочени към една от тези възможни причини, за вещите лица, които извършват експертизите по пътнотранспортните престъпления. Има дефицит откъм брой хора, които се занимават с експертизите. Няма как този ограничен брой хора да бъде едновременно на дело в Сандански, дело във Видин и междувременно две дела в Бургас и Варна. Стъпката, която предлага Министерството на правосъдието, във връзка с видеоконферентните разговори, има разум. Възможността за разпит чрез видеоконферентна връзка съществува в Кодекса от 7-8 години", изтъкна зам.-председателят на НС.
Няма две еднакви пътнотранспортни престъпления
"Разлика има, винаги. Тогава съдът ще прецени. Фактът, че тази възможност я има, е стъпка в съответната посока към бързина на правосъдието, поне по тези дела. Експертизата като сложност не е лека. Начинът на отношение към правилата не е само за спазването на правилата за движение. Той е за всяко едно правило, което трябва да спазваме. Една забрана има смисъл тогава, когато не създава проблем тя да бъде спазвана, има ефективен механизъм за контрол и санкции", изрази мнение доц. Кузманова.
Тя обясни как депутатите получават достъп до квалифицирана информация.
"Ще подходя по правилата за боравене с класифицирана информация. Според тях, по силата на заеманата длъжност на народни представители, имаме достъп до класифицирана информация за целите, за които ни е необходима. Когато чух тезата на ПП-ДБ, си зададох въпроса коя е тази класифицирана информация, която трябва да получим. Стигам до един отговор - информацията, събрана чрез специални разузнавателни средства", коментира доц. Кузманова.
Гледайте целия разговор във видеото.
Джиджи Хадид със снимки от ЧРД на дъщеря си
Роди се бебето на Дилън Спраус и Барбара Палвин
Очаквано: Александър Димитров подаде оставка след срама срещу Естония
Обиден футбол: Естония изпусна клета НУЛгария, време е за оставки!
Мястото на изкуствения интелект в кардиологията
Как бременността се отразява на сърцето?
Същност и значение на растежа в детската възраст
Художникът Божидар Ламбрев създава фондация за достъп до арттерапия
Мистериозни каменни кръгове без аналог бяха открити високо в аржентинските Анди
AI може да открива диабет тип 2 само по гласа
Най-впечатляващите съзвездия през октомври: Пътеводител за нощното небе
Метеорни потоци през октомври 2026 г.: В очакване на Драконидите и Орионидите
Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Скокът в доходността на американските ДЦК потопи индексите на Wall Street
Кадър на деня за 29 септември
Stellantis планира временно спиране на няколко завода във Франция
Правителството има план за организация на продажбата на ДЦК на граждани