25% от работещите са на минимална заплата, повишаването ѝ подобрява живота им

Европейски формули за българската минимална работна заплата.

"За България минималната работна заплата (МРЗ) е много важна – повече отколкото за други държави в ЕС, защото голям брой хора получават МРЗ - около 500 хиляди, и те съставляват около ¼ от работната ръка в България", заяви бившият социален министър Христина Христова в студиото на "Денят ON AIR".

Според нея промените в Кодекса на труда са били прибързани и не е бил извървян общественият дебат по този въпрос.

"Минималната работна заплата, както беше повишена от служебния кабинет, беше стъпка в правилната посока. Това не успя да догони инфлацията. Тя си остана 16,4%", изтъкна Христова пред Bulgaria ON AIR.

"Повишаването ѝ има положителен ефект – подобрява се качеството на живот на тези хора, които я получават. Тя може да упражни известен натиск за увеличаване на следващите доходи на работещите хора. Също се увеличава данъкът общ доход в хазната. Увеличават се социалните осигуровки във фондовете на НОИ", отбеляза Христова.

Тя обърна внимание и на негативния ефект – ако се получава от неквалифицирани, нискообразовани работници, които не могат да дадат добра производителност, за работодателите е трудно да дадат по-висока заплата и ги освобождават.

Според нея минималната работна заплата може леко да подтикне напред инфлацията, защото нараства цената на труда на производителя и нараства цената на стоките и услугите, които предлага. Тя подчерта обективните фактори за инфлацията – Ковид пандемията, световната икономическа криза, войната в Украйна и уточни, че у нас тя е започнала от цената на енергоносителите.

"8,5% е на годишна база инфлацията в Еврозоната, а у нас си остана 16,4% - двойно. Следователно има специфични български фактори. Имаше от предишното редовно правителство пакет антикризисни мерки – те се оказаха проинфлационни. Те допринесоха за това да не се задържи инфлацията на по-ниски равнища. Разпиляха се обществени средства, давани на калпак", категорична е Христова.

По думите ѝ в последните дни Европейската банка обмисля повишаване на лихвения процент и заемите ще стават по-скъпи, а при нашата политическа нестабилност ни се калкулира по-висока цена на кредита и може да не ни дадат.

"Прогнозите за инфлацията за първото полугодие на 2023 г. са за двуцифрено число и животът го показва, че е така. Говори се за някакво успокояване на инфлацията в края на 2023 г., но има много време дотогава", посочи Христова.

Според нея, ако не се спазят Маастрихтските критерии и изискванията за инфлация за влизане в Еврозоната, няма да се справим и добави, че политическият популизъм е вреден и противопоказен в следващите години за България. "Трябва управлението да се базира на експертиза, на обективност, на реализъм, за да може България да постигне целите, които има пред себе си", заключи Христова.

Гледайте целия разговор във видеото.