Ще промени ли това София? Български учен показа как сградите влияят на въздуха

Младият български учен Радостин Митков беше удостоен с престижната международна награда за разработка в областта на компютърното моделиране. Това стана по време на 8-ия международен симпозиум по компютърно вятърно инженерство, който се проведе в Западния университет в Онтарио, Канада.

Симпозиумът се провежда веднъж на 4 години и е сред най-авторитетните събития в сферата на компютърното моделиране на въздушни потоци.

Той събира водещи учени и представители на индустрията, които работят по теми като качеството на въздуха в градска среда.

Как компютърните симулации изследват въздушните потоци

"Това са симулации на въздушните потоци, въздушните течения, вятъра най-общо казано, в градска среда. Тези симулации ни позволяват да правим различни изследвания, като те се класифицират в три вида. Първите са натоварване върху фасадите на сградите. Вторите от тях са така наречения "пешеходен комфорт", което означава преди да се построи една сграда да се изследва дали няма да образува засилващите се течения около сградата и съответно да се оцени така наречения пешеходен комфорт", каза Митков в съботното издание на "България сутрин".

Третото нещо, което е може би най-приложимо за София, е изследване на замърсяването на въздуха, качеството на въздуха и точно как влияят градските обекти, сградите на разпространението на замърсяването.

От авиацията и автомобилите до градската среда

"Тези симулации се зараждат от авиационната индустрия, използват се за изследване на аеродинамиката на самолети, след което започват да се използват и в автомобилната индустрия за изследване на аеродинамиката на автомобили и всъщност впоследствие започват да се използват и за градска среда, като принципът е същият. Просто вместо модел на самолет или на автомобил, имаме моделите на сградите и изследваме как вятър или замърсяване се разпространява около обектите", допълни той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Суперкомпютри и сложни изчисления

По думите му тези симулации изискват много изчислителни ресурси, използват се суперкомпютри.

"Ограниченията са, че не можем да изследваме целия град наведнъж. Изследват региони, обикновено около диаметър 1 км. Най-добре е да се използва за среди с множество високи сгради, като там е най-голямата добавена стойност, понеже около такива високи сгради наблюдаваме по-силни завихряния, течения и т.н. Всяка симулация си е различна, понеже регионът, който изследваме, е различен, обхватът е различен. Чувал съм за колеги, на които една симулация им отнема няколко месеца, нашите най-много са ни отнемали около две седмици", поясни българският учен.

Математически модели за по-добро градско планиране

"Зад симулациите стоят набор от уравнения, които трябва да реши компютърът. Става въпрос за математически уравнения, модели, които трябва да се решат в множество точки в изследвания регион. И понеже тези точки, всъщност, говорим за милиони, десетки милиони, даже много често, компютърът има нужда от доста време. Идеята е да се правят такива изследвания преди да построим сградите, за да могат да се видят ефектите от присъствието на бъдещата сграда, която е планирана. Да се видят или недостатъците, или предимствата, и след това вече да се прибегне към самия строеж", подчерта Радостин Митков.

Всеки град има свои специфики

"Има някои универсални правила, но все пак всеки град, всеки регион има своите специфики, така че винаги трябва да се изследва конкретният район. Разбира се, не всички градове изискват такива изследвания, като например в София, това, което споменах за пешеходния комфорт, не е належащо, тъй като просто ветровете, които има тук, не са толкова силни, няма толкова много високи сгради, всъщност и съвкупност от високи сгради, тъй като, ако вземем един град като Лондон, например, има си квартали там, където има съвкупност от небостъргачи, там задължително се изследват тези, т.е. ако се построи нова сграда, какви биха били последиците от това", коментира още гостът.