Историята на калоферската дантела през погледа на д-р Бистра Писанчева

Тази седмица в рубриката "Професионалистите" Виктор Дремсизов ни среща с д-р Бистра Писанчева, която разказва историята на дантелата.

"При мен дантелата дойде случайно. Не знаех нищо за нея, но правех всевъзможни ръкоделия. Когато разбрах, че ще има курс по калоферска дантела, се записах. Хареса ми движението, пипането на совалките, разместването. Оказа се, че това е моята съдба. Тогава бях на 33 години, сега съм на 60 години и не съм спирала да я правя", разказа тя в неделното издание на "България сутрин".

Сложно е, но не прекалено трудно

"Движенията са само две, елементарни са. Всеки може да ги направи, важно е желанието. В последните години в Калофер има редовно обучение по калоферска дантела. Седянката в София съществува от 2011 г. Имахме и още едно друго ателие. Сега се приютяваме на улица "Владайска", 27 всяка сряда. Всеки, който пожелае, може да дойде. Това е индивидуално занимание", посочи д-р Писанчева пред Bulgaria ON AIR.

Техниката е важна

"Това са движения, които в ежедневието си не правим. Няма как да се знаят. Совалките работят винаги по две. Когато съм изморена, търся да поплета", сподели тя.

По думите ѝ модели трудно са се намирали преди, докато сега е много по-лесно, тъй като има нови средства и видеа.

"Започнах да импровизирам много рано. Стилистиката, която е отпреди 100 години, не ми пасваше. Минах на свободни изпълнения. За мен най-важното е въображението, човек да изрази себе си. Когато правиш нещо, което е свободно, конецът може да ти свърши два сантиметра по-рано. Личният ми принос в дантелата са обемите", разкри още д-р Писанчева.