Как живеят столетниците: Уроци по дълголетие от проф. Милен Георгиев

Проф. Милен Георгиев е отличен в Топ 1% сред най-влиятелните биотехнолози. Постижението бе официално обявено от Станфордския университет.

Изследователската му дейност е фокусирана върху дълголетието, затлъстяването и фотостаренеето.

Самият той признава, че не е голям фен на подобен тип класации.

Успял българин сред милиони учени

"Това е нещо, което всяка година се прави - колеги от Станфорд правят една извадка от малко повече от 11 млн. учени, изваждат 2% на базата на постижения, и ги подреждат в една група. Когато се правят такива подредби, винаги има един субективен момент и момент на съревнование, което аз не харесвам. Преди години, когато излезе класацията, бях в края на втория процент", каза в неделното издание на "България сутрин" проф. Георгиев.

Биотехнологията е изключително интересна област

"Това е област, която граничи с химия, биология, инженерство и прави науката доста комплексна. Ние в България имаме доста сериозни традиции в биотехнологиите. Има университети, които има традиции на обучение през годините. Аз съм завършил биотехнологии преди доста години. Това, което е ново, е насочено към възможностите на поправка на някои от явленията в природата, които не са оптимални", допълни гостът в ефира на Bulgaria ON AIR.

От думите му става ясно, че напредъкът с биотехнологиите е доста сериозен.

"По отношение на дълголетието биотехнологиите имат доста добри постижения. За съжаление, и тази година нямаше Нобелова награда за дълголетие - една награда, която е мечта за мен и колегите ми. Пътувам доста на Изток и трябва да ви кажа, че има точки по света, където смятат, че уринотерапията е ключът към дълголетието. При нас нещата са свързани по-скоро с това, с което се храним", разказа биотехнологът.

Столетниците по света и у нас

"По света има дефинирани "сини зони", в които процентът на хора с удължена продължителност на живота е доста висок. В процентно съотношение столетниците в България не са толкова много. Това, което е като общо черта, говорим за тези в региона на Европа, е, че те консумират храна, която е богата на растителни източници, консумацията на месо не е широко застъпена. Движението е основно и е един от водещите фактори. А по отношение на вредните навици - никой от тях не е пушач", подчерта проф. Милен Георгиев.

Също така те имат богат социален живот.

"Голяма част от столетниците у нас са бежанци от Одринска и Беломорска Македония. Представете си на какви нива на стрес са били подложени. Хроничният стрес е по-вреден", коментира още той.

Проф. Георгиев е категоричен, че западната диета по никакъв начин не е свързана с продължителността на живота.