Светослав Александров: Научните изследвания са инвестиция в далечното бъдеще

Светослав Александров е завършил молекулярна биология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но истинската му страст винаги е била космосът. Днес работи като асистент в Българската академия на науките и поддържа сайта "Космос БГ". Той е и любител-откривател на звезди, като вече има свое значимо откритие - нова звезда, засечена миналата година.

По думите му, най-големите инвестиции в мисии до Луната и Марс в момента се правят от САЩ, където годишният бюджет на НАСА достига около 25 милиарда долара.

"Tова не се сравнява с нищо, което е в останалия свят. Китайците, ако приравним курса към долар, разбира се, излиза към 12 милиарда. Европейската космическа агенция към 8 милиарда. Може би беше японците към 2 милиарда. Действително, американците са тези, които влагат най-много средства. Но по различни причини китайците са тези, чиято космическа програма, особено в изследването на Марс, започва много сериозно да изпреварва и да има повече успешни кацания в сравнение с западната космонавтика. И причините за това не са само финансови. Те са и до голяма степен организационни, включително политически, защото конгресмените най-вече в Щатите разпределят средства на порции", каза Александров в неделното издание на "България сутрин".

Той подчерта, че различията между космическите програми на водещите сили са значителни. Европейските мисии са по-практически ориентирани и силно фокусирани върху наблюдението на Земята - например чрез програмата "Сентинел". Европейската мисия "Екзомарс" търси биологични следи от живот на Червената планета, докато американските изследвания са предимно геоложки. Китайските мисии в началото повтарят вече постигнатото от други държави, но постепенно предприемат уникални стъпки, като първото в историята вземане на проби от обратната страна на Луната.

Александров е убеден, че трябва да се инвестира както в приложна космонавтика, така и в чисто научни изследвания, въпреки че последните не носят бърза възвръщаемост.

"Много политици не разбират, че това, че науката не води до незабавна възвръщаемост в пазара, не е бъг в системата. По този начин работи науката. Например, минали са няколко десетилетия от уравненията на Максуел до изработката на телевизора. Така че науката представлява по-скоро инвестиция в далечното бъдеще - след 10, 20, 30 години. Ако не се инвестира в науката, след 10-20 години държавата, която не го е направила, ще се окаже безнадеждно изостанала спрямо останалия свят. За съжаление, в сферата на ракетните технологии, ние вече го видяхме по отношение на Европа - изоставането спрямо Щатите и дори Китай е много сериозно", коментира Александров пред Bulgaria ON AIR.

Що се отнася до международното сътрудничество, той отбелязва, че космонавтиката винаги е била международна по дух, но в последните години геополитическите конфликти я разделят на блокове - около Китай, Русия и техните партньори, и около програмата "Артемис" с участието на НАСА, Европейската космическа агенция и страни като България.

Гледайте целия разговор във видеото.