Учени от БАН опитват да спасят изключително рядък вид гризач

Учени от Българската академия на науките с опит да спасят изключително рядък вид гризач, включен в Червената книга. Четири поколения див хамстер вече са развъдени в лаборатория и догодина ще бъдат пуснати на свобода, за да продължат вида. 

"Не може да се нарече точно експеримент, то е проект. Опитът ни с тези животни - черногръдия или добруджанския хомяк започна преди две години. Вече втора година успешно изучаваме неговата биология и екология. Към момента имаме развъдени около 20 малки, които в момента хибернират. Този зимен сън се различава от общоизвестния - те не спят непробудно, редуват периоди със спане и се събуждат", заяви представителят на Института от биоразнообразие - БАН Ясен Генсузов в неделното издание на "България сутрин".

Когато са будни се хранят, извършват физиологичните си нужди и заспиват, поясни той. 

"Периодите, в които изпадат в хибернация, са края на септември до ранна пролет - в края на март, началото на април. След това започват усилено да се хранят и да се подготвят за брачния период. Те са много слабо проучени в нашата страна. По проекта планът е следващата година малките от новото поколение да бъдат освободени в специално обособено местообитание - най-подходящо за тях", допълни Генсузов за Bulgaria ON AIR.

Очаква се да се адаптират в рамките на година

По думите му този вид не може да се счита за вредител, защото дава максимум по две поколения в година.

"Неговата храна се състои основно от зелените части на растението, като единствено по време на зимния сън складират по-голямо количество храна. Подобни опити не са правени с този вид в миналото. Очакванията са в рамките на година животните да се адаптират към новите условия. Все още не сме открили достатъчно малки GPS-и за хамстери. Идеята ни е да проследим тяхното развитие в природата чрез микрочипове", коментира гостът.

Специални предаватели ще бъдат монтирани на входа на дупката, където ще живее животното и ще се получава сигнал кога то я напуска, посочи Генсузов.

"Когато се изкопае дупката за животното, отгоре се слага метална мрежа, която да предотврати достъпа на чакъли, язовци. Ще се сложат и камери за наблюдение. Към момента това е целевият вид, след това вече и останалите", изтъкна той.

Гледайте целия разговор във видеото.