Тайните на монумента: Кои са предизвикателствата при възстановяването на "Бузлуджа"?

Историята на един от най-емблематичните национални паметници у нас - "Бузлуджа" - предизвикателствата пред реставраторите, архитектите и историците, които от години работят по възстановяването на монумента.

Построен през 1981 с архитект Георги Стоилов - "Бузлуджа" става символ на една отминала епоха. Сграда, по която следи оставят както социализма, така и годините на Прехода. 34 години след откриването на монумента арх. Дора Иванова основава проект "Фондация Бузлуджа" и вече 8-ма година работи по запазването на монумента, както и реставрацията му. 

"Паметникът "Бузлуджа" е един символ на една отминала епоха. Тя представя как е функционирал един период. Това, че ние в днешно време имаме различни разбирания и имаме критично мислене към този период е още по-важно, именно да пазим обектите и автентичността им, за да можем да създаваме това критично мислене", посочи Иванова.  

Въпреки трудностите и особените мнения, Дора не се отказва да работи за съвземането на паметника, за реновирането му и за превръщането му отново в туристическа и национална гордост. 

"Първото ми влизане беше през 2014 година и тогава всички ми бяха казали, че ще видя една развалина, една разруха от близкото минало, че няма нищо вътре, че е погубено, но аз видях съвсем различна "Бузлуджа". Аз видях как мраморът е бял и на мястото си, как мозайките са на стените, как самата архитектура е още в този вид и видях огромния потенциал на мястото, а не липсите в него. Първо ме привлече архитектурата и самата концепция. Тя е изключителна. Като изпълнение, като изкуство вътре. Арх. Георги Стоилов е автор на паметника - един от големите български архитекти, който е създал наистина изключително творение", допълни тя. 

Архитект Стоилов и неговият екип също помагат за възстановяването на уникалния обект.  

"Бузлуджа" и "Шипка" са две исторически места за България и всеки българин. Разбира се, "Шипка" беше поддържана, а "Бузлуджа" беше изоставена. Аз чувствах, че трябва да се направи нещо много важно, за да се влезне в крак. Започнахме с опазването на мозайките, защото те бяха най-застрашени и през 2020 и 2021 година работихме, именно за съхраняването на това изкуство. Изградихме защитни навеси и ги обработихме с реставраторските екипи, а тази година нашата цел вече след като имаме спокойствието, че не се разпадат ценните артефакти в сградата, да работим за обезопасяването ѝ, както и социализирането", каза архитектът. 

И така след повече от 30 години монументът ще има отново посетители. 

Вижте повече в репортажа на Варсен Такворян и оператора Александър Иванов. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК