Пътят на популярното розово масло до световната козметика

Повече от три века по българските земи се отглежда маслодайна роза Дамасцена. В Долината на розите – превърнала се в емблема на страната ни, благоуханният аромат носи усещането за древност, но и вечна младост. 

От тук започва пътят на висококачественото розово масло, популярно в цял свят и наричано още "течно злато". От рано сутрин, с първите лъчи на слънцето, сред ароматните масиви излизат берачите, които събират розовия цвят. Сред тях е Недялка Стоянова. От години се занимава с това и обяснява тънкостите на брането. 

"Берем докато не пече, трябва рано да ги съберем, защото докато са мокри малко, повече килограм дава. На ръка, иначе няма как да ги съберем. Не е трудно, аз много обичам да бера рози", сподели тя.

Цвят по цвят Недялка пълни чувалите с маслодайна роза. Следващата стъпка е розоваренето, при което се извлича специфичното масло.

Филип Лисичаров е собственик на най-старата действаща розоварна в България, която работи по най-стара българска технология. Бизнесът му е семеен и датира повече от един век. Прадядо му построява една от първите розоварни у нас през 1909 година и още тогава са търгували с известни парфюмерийни компании. 

"Казаните се загряват с горелки, на директен огън е. Едно време прадядо ми ги е загрявал на дърва. Медните казани, медни охладители заедно с тази технология, която е от едно време, ароматът е по-различен, цветният букет е по-наситен", обясни Лисичаров. 

Сега семейството му притежава 550 декара розови масиви. Имат собствено органично и конвенционално производство. Работят и с 60-70 фермери от Розовата долина. Основните пазари, в които изнасят розово масло са Франция, САЩ, Австралия, Китай, Япония. Само под 1 % остава за българския пазар. 

И въпреки че розовото масло е национален символ, производителите и собствениците на дестилерии настояват за бърза реакция от държавата. За да може отрасълът не само да съществува, а и да се развива. Пандемията от Ковид-19 също се е отразила на сектора. 

Филип Лисичаров е категоричен, че българите не ценят розовото си масло. 

"България е известна с маслодайната роза и е срамно, че нито едно правителство от прехода насам не го е припознал този отрасъл", настоя той. Определя пътя на розовото масло като селските пътища – с добри и лоши моменти. 

Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК