Петте риска пред България

С действащо служебно правителство и насрочена дата за изборите, България сякаш преодоля периода на несигурност. И все пак няма съмнение, че следващите месеци може да се окажат решителни за бъдещето на страната. Кои са петте основни риска, които застрашават толкова прокламираната българска стабилност? Това е въпросът на седмицата в "Как мислите" по Bulgaria On Air – предаването, в което участници сте вие.

1. ПАДАНЕ НА ВАЛУТНИЯ БОРД. Суперинфлацията от 1997 още е жива в спомените на повечето българи и е разбираемо, че най-големият ни ужас е свързан с падането на борда. Независимо  от това отдавна се прокрадват различни теории от определени икономисти – примерно че левът е надценен спрямо еврото и това затруднява износа. Или че обвързването на националната валута с европейската ни лишава от един ефикасен буфер в условията на криза – достатъчно е да видим как Полша умело обезцени валутата си, за да повиши конкурентността на собственото си производство.

Накрая не са рядкост и хипотезите, че ровичкането около борда е в услуга на затънали едри предприемачи като сигурно средство да се стопят огромните им дългове. Последното звучи като класическа конспиративна теория – стига да не го бяхме видели с очите си през 1996-1997.

2. ПОДМЯНА НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. Вече има опити да се използват искрените, но малко неориентирани протести на българите, за да се прокарат драстични промени в избирателната система. Говори се за изцяло мажоритарен вот, за отзоваване на компрометирали се депутати... Звучи примамливо - докато не се замислим как ще се приложи на практика.

Изцяло мажоритарната система ще отвори небивали възможности за купуване на вота по места – виждали сме го на местни избори. Освен това тя ще снеме напълно отговорността от изборните лица. Сега депутатите все пак са отговорни пред своята партия, която поне малко е отговорна пред избирателя – стига да иска отново да получи гласа му след време.

Нуждата на политическите сили да се харесват на избирателите е основен елемент от функционирането на демокрацията. В България дълги години елитът заобикаляше тази нужда – първо чрез двуполюсния модел, а после – чрез навлизането на все нови и нови играчи. Но тази схема започна да се изчерпва и сега българската политика ще трябва да възприеме нормалните световни похвати – освен ако не променим цялата избирателна система.

3. ГРЕШКИ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО. При временно управление като това на служебното правителство винаги съществува рискът да се вземат важни решения и да се направят съдбоносни ходове, без ефектите да бъдат достатъчно добре обмислени. Един служебен кабинет, лишен от предпазния буфер на политическата отговорност, може по-лесно да сгреши или да бъде манипулиран. А решенията му могат да тегнат върху страната дълги години, след като взелите ги хора са слезли от сцената.

В България това би могло да се изразява в неразумни ходове в енергийната сфера, в прибързани – или в някои случаи отложени – приватизационни договори...

Има един съвсем прост начин тези рискове да се избегнат – правителството да управлява при пълна прозрачност, като се фокусира върху главната си задача, тоест подготовката на справедливи избори. Поне засега няма намеци за противното.

4. СЛЕДИЗБОРЕН ПАТ. На пръв поглед не звучи толкова страшно като останалите рискове - но пък е много по-реалистичен от тях. В 23-годишната история на новата българска демокрация изборите винаги са давали явен победител. Доколкото може да се вярва на социолозите обаче, сега е напълно възможно предсрочният вот да ни даде един силно фрагментиран парламент без ясно определима първа сила, и с остри противоречия между големите партии, непозволяващи оформянето на работеща коалиция.

Такъв сценарий би довел до нови избори в края на годината – което ще да удължи междувластието, ще разколебае допълнително инвеститорите и ще увеличи несигурността за всички нас. Примерът на Гърция и на Италия е твърде пресен – и при това говорим за страни, в които има предвидени буфери срещу фрагментиран вот. У нас досега не ни се е налагало да ги създаваме.

5. РАДИКАЛЕН ЗАВОЙ. Несъмненото всенародно недоволство от положението в страната може да отвори пътя към прокарване на радикални идеи. Покрай протестите дори утвърдените политически партии на моменти залитаха към необмислен популизъм. Такъв бе идеята да се национализират вече приватизирани компании. Такъв бе призивът на левицата за пълна амнистия на задълженията към някои доставчици на услуги - лош сигнал не само за инвеститорите, но и за онази част от хората, които все пак почтено си плащат данъците и сметките.

Крайно левият завой изглежда по-сериозна заплаха, но не бива да се подценяват и опитите за агресивно разрастване на крайната десница – почиваща върху национализма, ксенофобията и етническата непоносимост.

 - - -

Помогнете ни да знаем как мисли България.

Гласувайте на нашата Фейсбук страница (Bulgaria On Air). Поканете и приятелите си да участват. Това ще ви даде по-добри шансове за наградата – пътуване за двама до Прага с България Ер.