Кирил Петков: Идеята за разделение винаги носи риск от отслабване

В публичен коментар, свързан с обсъжданото разделяне на парламентарните групи на ПП-ДБ, бившият премиер и бивш съпредседател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков изрази разбиране към критиките и тревогите около подобен политически ход, но постави акцент върху по-дългосрочната стратегия за развитие на проевропейското политическо пространство.

Според него първоначалната реакция на обществото е напълно логична, тъй като всяко разделение в политическа сила носи риск от отслабване. 

Исторически подобни процеси често са водили до загуба на влияние и електорална тежест.

Въпреки това, Петков призова дебатът да излезе извън рамката на страховете и да се разглежда през призмата на възможностите.

Ето какво още написа Петков:

Честно казано, разбирам емоциите, които се разгоряха около разделянето на двете парламентарни групи. Идеята за разделение винаги носи риск от отслабване и това е нещо, което не може да бъде пренебрегнато. 

Рискове и възможни ползи от разделението

Затова всички споделени страхове са напълно разбираеми, особено като се има предвид, че историческите факти често показват подобни процеси.

Нека обаче за момент оставим страховете и историческите разочарования и да помислим заедно дали въпреки рисковете може да има и ползи. 

Да, ясно е, че има някои номинални предимства в парламента – повече време за изказвания, повече участие в комисии, потенциално повече медийно присъствие. Но тези ползи сами по себе си не могат да оправдаят подобно решение. Тогава къде е смисълът?

Нека първо дефинираме задачата, а след това да се опитаме да я решим. Кои сме ние и кои са хората, които се стремим да привлечем? 

Според мен определения като "градска интелигенция", "градска десница" или "хората от жълтите павета" са твърде ограничаващи (последното дори звучи обидно в жаргонния си вариант и се използва основно от нашите политически опоненти). 

Факт е, че тази група представлява много важни наши избиратели и е ядрото на нашата подкрепа, но тя не обхваща всички свободни българи, които искат промяна. 

България ще тръгне напред тогава, когато мнозинството от свободни хора – тези, които припознават европейския път на страната и уважават върховенството на правото бъдат мотивирани да гласуват и имат реален шанс да съставят управление.

Това означава да достигнем до всички, които днес не гласуват за нашата коалиция, но вярват в европейския път на България и върховенството на правото.

Има ли такива хора? Убеден съм, че има и на последните избори част от тях бяха привлечени от Радев. Тук е важно да се запитаме защо. Дългосрочната ни задача е да достигнем до тези хора и да им дадем реална политическа алтернатива.

При такава широка дефиниция свободните българи трябва да имат избор – между по-консервативни и по-либерални идеи, между по-десни и по-центристки политики, между социален фокус и фискален консерватизъм, както и между различните политики за подкрепа за младите семейства, образование, здравеопазване и бизнес средата.

Свободата означава избор. Но също така означава и вяра, че този избор може да се превърне в реалност, когато представителството на тези хора стане мнозинство.

Тук е същинският въпрос: какъв е моделът, при който проевропейските сили на свободните хора не са малцинство, а мнозинство? 

В този контекст съществуващата коалиция показа своите ограничения на последните избори – около 12–14%. При подобен резултат тя и при бъдещи избори ще остане или в опозиция, или като малък партньор в по-голяма коалиция. Не мисля, че който и да е от тези сценарии удовлетворява избирателите ѝ.

Модел за разширяване на проевропейското мнозинство

Това означава, че търсенето на различен модел не е непременно грешка. Ако се запази добра координация между "Продължаваме промяната" и "Демократична България", без взаимни нападки към техните представители, и ако едновременно с това се даде по-голям избор на свободните българи, има реален шанс за разширяване на подкрепата. 

Ако нови харизматични лица се присъединят към всяка от формациите и започнат да привличат по-широки групи от хора, тогава можем да се приближим към целта – проевропейско мнозинство, което вярва във върховенството на правото.

Да, това е риск. Да, исторически често е било грешка. Но причината е, че разделенията обикновено са били водени от въпроса "кой ще вземе по-голям дял от градската десница", а не "как заедно да привлечем повече свободни българи".

Поглед към бъдещето

Време е да се мисли различно – не кой е по-добър, по-умен или по-успешен, а как всяка формация може да разшири кръга от хора, които привлича. 

Това няма да стане с вътрешни конфликти или просто с разделение. Ще стане с ясно формулирани политики, разнообразие от идеи, търсене на нови привърженици, привличане на харизматични личности и едновременно с това координация по ключови теми, като например издигането на общ кандидат за президент.

Нека не забравяме, че най-силното ни представяне през последното десетилетие беше, когато "Продължаваме промяната" получи над 670 000 гласа, а "Демократична България" – над 160 000. Заедно това доведе до правителство, подкрепено от над 830 000 избиратели.

Нека опитаме да мислим по-позитивно. Да оставим страховете за момент настрана и да си позволим да си представим една България, която е истински европейска държава, в която многообразието е сила, а върховенството на правото и европейският път са неотклонни принципи.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR