Ниски доходи, високи разходи: Пенсионери и семейства с деца са на ръба на оцеляването

Всеки пети българин живее под линията на бедност, според данни на националната статистика. Така става ясно, че над 1 млн. души живеят с доход, по-малък или равен на 866 лв.

И макар да намалява спрямо предишни години, дялът на работещите бедни остава сравнително висок - това са почти 12% от населението.

Бетина от Враца получава майчинство за отглеждането на 3-месечното си бебе. Въпреки това семейният ѝ бюджет е разчетен почти до цент.

Млади родители споделят, че месечната издръжка на дете вече е сериозно финансово предизвикателство.

"За детето месечно около 200-300 евро за памперси, адаптирано мляко. Недай си Боже, ако се разболее, а сметките поне 200-250 евро на месец. Особено за децата е нещо страшно, всичко е вече двойно", каза Бетина Христова.

Пенсионерите и ежедневните ограничения

Проблемите с високите цени се отразяват и върху възрастните хора, които често ограничават разходите си основно до най-необходимото.

За пенсионерите като Емил едни от най-големите ограничения са в храната.

"Няма как да спестяваш, имаш разходи, имаш кола, винетка, преглед. Мизерия отвсякъде. Не ядеш каквото искаш всеки ден - боб, леща, боб, леща, грах - е това е",  заяви Емил Петров.

Българите в чужбина и усещането за поскъпване

Хора, които живеят извън страната, но се връщат периодично, също отчитат сериозна промяна в цените.

Пенка от години живее в Италия, идва във Враца за няколко дни годишно, за да види близките си. Казва, че животът в България след еврото е поскъпнал двойно.

"Ние сме разочаровани, след като еврото влезе в България. С покупките, които правим в Италия, тук цените са двойни. Парите, за жалост, не достигат", коментира Пенка.

Според експерти социалното неравенство се задълбочава, а уязвимите групи стават все по-зависими от помощ.

"Проблемът е, че профилите на бедност са неблагоприятни - това са необразовани и безработни хора. Семейства с много деца или самотни родители. Има хора, които по различни причини, най-вече здравословни и липса на близки, се нуждаят от държавата", посочи Бетина.

Според академични анализи държавата трябва да избягва крайни икономически ограничения и да се фокусира върху дългосрочни решения.

"България трябва да бяга от мерки, които водят към таван на цените. Вниманието трябва да е върху младите и връщането в училище, защото имаме проблем с ранното създаване на семейство", заяви доц. Косьо Стойчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, остава липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда, сочат още данните на НСИ.

Вижте повече в репортажа.

Снимка: БГНЕС