Забрани и традиции за празника Трифон Зарезан

Още от ранна възраст е известен с благочестието си и с дарбата да лекува хора и животни

01.02.2026 • 06:30 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Забрани и традиции за празника Трифон Зарезан
Забрани и традиции за празника Трифон Зарезан

На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на свети мъченик Трифон по стар стил. Макар официалният църковен празник да се отбелязва на 14 февруари по нов стил, в народния календар 1 февруари остава дълбоко свързан с Трифон Зарезан – покровител на лозята, виното, градинарите и кръчмарите.

История на празника

Свети Трифон е роден през III век в Мала Азия. Още от ранна възраст е известен с благочестието си и с дарбата да лекува хора и животни. По време на гоненията срещу християните при император Деций Траян, той отказва да се отрече от вярата си и е подложен на жестоки мъчения, а накрая – обезглавен.

Заради връзката му със земята и плодородието, в българската традиция свети Трифон постепенно се превръща в закрилник на лозарите и земеделците, а празникът му се преплита с древни обредни практики, насочени към берекет и добра реколта.

Традиции и обичаи на 1 февруари

Най-важният обичай на този ден е ритуалното зарязване на лозята. Още рано сутринта мъжете отиват на лозето, облечени празнично, носят хляб, печена кокошка, вино и ракия. Лозите се зарязват символично, поливат се с вино и се благославят за плодородие.

След обреда се избира „цар на лозята“, който се кичи с венец от лозови пръчки. Празникът продължава с общо угощение, песни, хора и много вино – символ на радостта, живота и Божията благодат.

Забрани и поверия

Както при много народно-църковни празници, и на 1 февруари съществуват определени забрани и поверия:

  • Не се върши тежка земеделска работа, за да не "се разгневи лозето“
  • Не се пере и не се шие – вярва се, че това може да донесе болести
  • Не се отказва почерпка – смята се за лоша поличба

В народните вярвания денят е свързан и със защита от болести и зли сили, затова виното, осветено или използвано в обреда, се пази и за лек.

На Трифоновден трапезата е богата, месна и обредна – всичко е насочено към плодородие, здраве и берекет, а виното е в центъра на празника.

Печената кокошка или петел е най-традицонното ястие за трапезата на Трифоновден. Меси се обреден хляб - mитка или кравай, често украсени с лозови листа, гроздове или кръст.

Червеното вино е задължително на празничния обяд или вечеря.

Снимка: БГНЕС


  • Последни
  • Четени
България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички