Трифон Зарезан в България: Малко известни традиции и обичаи

На 1 февруари (по нов стил) или на 14 февруари (по стар стил), празнуваме Трифоновден -  един от най-старите и почитани народни празници в България.

Най-често той се свързва с лозарите, виното и ритуалното зарязване на лозята. Освен добре познатите обичаи обаче, в различни краища на страната са съществували и редица по-малко известни традиции, които разкриват богатството на българската народна култура.

"Лекуване" на лозята с вино и пепел

В някои райони на Северна България стопаните не просто зарязвали лозята, а извършвали своеобразен "лечебен" ритуал. След първото отрязване лозата се поливала с малко вино, смесено с пепел от огнището.

Вярвало се, че така лозето ще бъде предпазено от болести и градушки, а плодът ще е по-сладък и обилен.

Забрани за жените

Макар Трифоновден да е празник на мъжете лозари, в някои села на Тракия и Родопите съществували строги забрани за жените.

Те не трябвало да режат с ножове, да шият или да предат, за да не "порежат“ берекета и да не навредят на реколтата. Вместо това се заемали с приготвяне на обредни хлябове и ястия за празничната трапеза.

По-малко известен е обичаят да се месят специални хлябове, украсени с фигури на гроздове, лозови листа или ножици. Тези хлябове не се разчупвали веднага – част от тях се оставяли в къщата или в лозето като дар за свети Трифон и за плодородие през годината.

"Коронясване" на лозето, а не на лозаря

Докато в много региони се избира "цар на лозята", в някои западнобългарски села самото лозе било символично "коронясвано“. На най-старата или най-плодородната лоза се връзвал венец от сухи пръчки и червен конец – знак за закрила и сила. Смятало се, че така лозето ще „води“ останалите и ще дава добър плод.

Защита от "пиянство"

Парадоксално, освен като покровител на виното, свети Трифон в народните вярвания бил и закрилник срещу прекомерното пиене. В някои краища хората оставяли малко хляб и вода „за свети Трифон“, с молба той да пази дома от пиянство и разпри.

Снимка: БГНЕС