По-ниски разходи, повече инвестиции: ЕЦБ с прогноза за България в Еврозоната

В най-новия си икономически бюлетин от днес Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва, че приемането на еврото ще донесе на България значителни икономически дивиденти.

Ползи за бизнеса и засилен инвестиционен интерес

Благодарение на силната обвързаност на страната с икономиката на Еврозоната се очаква по-ниски разходи за преводи и кредити за бизнеса и домакинствата. Сред основните плюсове са още засилен интерес от инвеститори, ръст в чуждестранната търговия и по-лесно сравняване на цените.

Благоприятни за българската икономика ще са по-ниските разходи по заемите, благодарение на стабилните инфлационни очаквания и намалените регулаторни разходи за банките, като например по-ниските изисквания за резервите им, прогнозира ЕЦБ.

Освен това приемането на еврото позволява на България да участва в процеса по вземане на решения за паричната политика на Еврозоната и да формира съответните икономически политики, смятат експертите.

Защита на потребителите и контрол върху цените

В бюлетина на ЕЦБ се изтъква, че разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото в България, се очаква да бъдат незначителни и до голяма степен еднократни.

"При присъединяването на дадена страна към Еврозоната, основните източници на загриженост са разходите, свързани с прехода и възможността за необосновано повишаване на цените при превалутирането им в евро. За да разсеят тези опасения, българските власти са предприели редица мерки, включително засилено наблюдение на цените и проверки за неправомерни практики, както и дълъг задължителен период за двойно обозначаване на цените цяла година", посочват от централната банка.

Минимален риск при прехода към новата валута

Според анализа на ЕЦБ, предвид високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с Eврозоната и дългогодишния фиксиран обменен курс на лева към еврото, загубата на гъвкавост на обменния курс като инструмент за стабилизация на практика не фигурира.

Обществената подкрепа за еврото в България обаче остава относително ниска на фона на опасенията от повишение на цените, подобно на други страни, приели общата европейска валута. Обикновено подкрепата в новите членки на еврозоната се увеличава след приемането на еврото, добавят от базираната във Франкфурт институция.

Икономически напредък и реална конвергенция

Оттам отбелязват още, че от присъединяването си към ЕС през 2007 г. България отбеляза значителен напредък по отношение на реалната конвергенция с еврозоната: брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се повиши от около 35 процента от средната стойност за еврозоната ниво през 2006 г. до над 60% през 2025 г.

Българската икономика се оказа устойчива по време на пандемията и в условията на скорошните скокове в цените на енергията и геополитическото напрежение. Въпреки това, нейният малък и отворен характер предполага, че остава изложена на външни сътресения.

Рискове за инфлацията и ценова стабилност

Инфлацията остава уязвима към външни ценови колебания поради високата енергийна интензивност на производствения сектор и големия дял на енергията и храните в потребителската кошница на българските домакинства, предупреждават още от ЕЦБ, цитирани от БТА.

Динамиката при заплатите и кредитите – макар и умерена, създава допълнителни рискове от ценово повишение.

В дългосрочен план относително ниските нива на доходите и цените в България в сравнение с другите страни, приели еврото, сочат, че реалната и номиналната конвергенция вероятно ще продължи.

С приемането на еврото и отпадането на ограниченията на валутния борд, фискалните стимули в България може да се увеличат. Ако възникне усещането, че строгостта на фискалната дисциплина може да намалее, то може да породи натиск за увеличаване на разходите. Това важи в по-голяма степен за публичните инвестиции, които остават трайно ниски в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа, отчасти поради по-бавното от първоначално планираното разпределение на евросредства по инструмента NextGenerationEU.

Разходите в България за социална закрила, здравеопазване и образование също са по-ниски в сравнение с тези в еврозоната. Ако натискът за увеличаване на тези разходи доведе до повишаване на разходите като цяло, за да се запази стабилен коефициентът на задлъжнялост, ще са необходими по-високи данъчни приходи, пише още в бюлетина на ЕЦБ.

Снимка: pixabay