Би Би Си: Все повече британци избират България за обучение по медицина

Все повече млади хора избират да учат в Източна Европа заради строгия лимит на местата в медицинските университети във Великобритания, предаде Би Би Си (BBC)

Фрея Мандапали от Престън е една от тях.

19-годишната студентка сякаш има здравеопазването в кръвта си – и двамата ѝ родители работят в местната болница, а по-голямата ѝ сестра е завършила медицина в Единбург и сега е лекар.

"Тя просто ме вдъхнови", казва Фрея.

Но приемът в медицинските университети във Великобритания обикновено изисква минимум три шестици (А) на зрелостните изпити и високи оценки по други предмети – нещо, с което Фрея се затруднила.

Въпреки че е получила покани за интервюта, не получила нито едно предложение за прием.

Тя обмисляла да си вземе "gap year" (една година почивка преди университета), но тогава семеен приятел ѝ споменал за възможността да учи в Пловдив, в Южна България.

"Първоначално бях много притеснена, но градът е красив и намерих чудесни приятели", споделя Фрея, която тъкмо е започнала втората си година по медицина.

В Англия около 8 126 студенти са започнали обучение по медицина тази академична година, като малко над хиляда от тях са от Северозапада.

Това е сериозно увеличение спрямо преди две години, когато броят им е бил 7 010, но все още е далеч от 15 000 – броят, който правителството смята, че ще е необходим за Англия до 2031 г., за да покрие нуждите.

Поради ограничения брой места конкуренцията е изключително силна и много студенти решават да търсят възможности в чужбина.

"От уста на уста"

Мохамед Аднаан Пател от Болтън тъкмо е започнал петата си година в същия университет в Пловдив. И той е научил за възможността "от уста на уста".

"Един мой приятел ми каза, че брат му вече учи в България и че самият той също планира да отиде", разказва той.

"Майка ми беше много притеснена, баща ми искаше да съм силен и независим, а останалите от семейството не знаеха какво да очакват. Но с времето тревогите им намаляха", сподели още той.

Медицинският университет в Пловдив е един от най-престижните в България и приема много по-малко кандидати, отколкото се записват. Въпреки че изисква академични постижения, голяма част от процеса по приемане зависи от приемен изпит.

Вицеректорът Веселина Горанова казва, че студентите идват от Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада, САЩ – но най-голямата група, "около 40%", е от Великобритания.

Причината вероятно е, че занятията за чуждестранни студенти се провеждат на английски език, а също и че вече има добре развита мрежа от агенции, които им помагат да направят тази крачка.

Помощ от агенции

Д-р Мухамад Хамза от Блекбърн е завършил в Пловдив миналата година и в момента е отново там, за да помага на новопристигналите студенти.

Той работи за MedConnect Europe Ltd, агенция със седалище в Лондон и офиси из Източна Европа.

По думите му агенцията помага на новите студенти да се ориентират в живота в чужбина – намиране на квартира, попълване на документи и други необходими неща.

"Свързваме ги с брокери, резервираме им полети. Наши представители ги посрещат на летището, водят ги до хотелите", казва той.

"Помагаме им с пазаруването – чаршафи, прибори, Wi-Fi, SIM карти… Тъй като те не знаят езика, а ние имаме представители във всяка страна, които го говорят, всичко става много по-лесно", допълни още д-р Хамза.

Той прекарва по-голямата част от времето си като частен зъболекар в Чорли, където работи под наставничеството на ментор.

"Вероятно това е заради големия практически опит, който получаваме в България. Когато започнах работа като зъболекар във Великобритания, вече имах стабилна основа" казва той, обяснявайки, че системата изисква студентите да извършват много и сложни процедури.

Строг график и обучение по български език

Новите студенти трябва да свикнат със строг режим – занятията често започват в 7:30 сутринта и приключват чак в 18:00.

Освен това трябва да учат български, за да могат да говорят с пациентите, които ще лекуват през последните три години от следването си.

Българският език, подобно на руския, използва кирилица и има сложна граматика, пише още Би Би Си.

Милена Мулешкова, една от преподавателките, казва, че през първата година се учи ежедневна комуникация, а през втората – медицинска терминология.

Медицинските курсове в България продължават шест години – с една повече, отколкото във Великобритания, но това е обичайно за континентална Европа.

След завършване студентите получават диплома, призната от General Medical Council в Англия, което им позволява да работят в NHS без допълнителни изпити.

Възможни промени след 2028 г.

Това обаче може да се промени през 2028 г., когато Великобритания ще преразгледа споразуменията си с ЕС.

Още една потенциална промяна тревожи някои студенти.

NHS (британската здравна служба) все повече разчита на специалисти от чужбина, за да отговори на растящите нужди.

През 2023 г. 68% от новопостъпилите лекари в NHS са били чуждестранни възпитаници, и броят им расте всяка година.

В момента NHS третира кандидатите от чужбина и от Обединеното кралство по еднакъв начин при наемане и обучение.

Но това предизвиква напрежение сред младите (т.нар. "junior") лекари в Англия, които твърдят, че много от тях са лишени от възможности за развитие.

По-рано този месец те гласуваха за стачка заради недостига на места за специализация.

Съюзът на лекарите – British Medical Association – иска британските възпитаници да бъдат с приоритет при тези позиции. Министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг е съгласен.

Но това може да означава, че и британците, завършили медицина в чужбина, ще бъдат разглеждани като чуждестранни кандидати (IMGs) и поставени в по-неблагоприятна позиция.

"Доста плашещо е"

Мохамед Аднаан Пател казва, че донякъде разбира аргументите, но не напълно.

"Това е тема, която обсъждаме все по-често, колкото повече се приближаваме до този етап. Доста е плашещо. Създава напрежение сред студентите, включително и у мен" казва той.

NHS обаче има и друг проблем – задържането на кадри.

Миналата година в Северозападна Англия един от всеки десет лекари е напуснал, макар че това е подобрение спрямо предходната година.

Някои са напуснали професията, други са били привлечени от работни възможности в Канада, Австралия или страните от Персийския залив, които също активно набират чужди медицински специалисти.

С остаряването на населението и увеличаващите се нужди от здравни грижи, глобалната конкуренция за привличане на медицински кадри вероятно ще се засили още повече.

Д-р Мухамад Хамза от MedConnect Europe смята, че търсенето на европейски студенти няма да намалее скоро.

"Виждам, че ще расте, защото търсенето на лекари и зъболекари е огромно – не само във Великобритания, а по целия свят. Не мисля, че ще се забави. Напротив – ще продължи да се разширява" казва той.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR