За пушенето и други мании

Тютюнопушенето се оказва не само мания като пристрастяване, но и мания като отрицание. Нека обаче напомним, че като вредни за здравето са били забранявани кафето, картофът и дори чаят. Така че можем да погледнем с едно снизхождение към съвременната настървеност спрямо пушенето и тази безусловна повелителна нотка в неговата забрана.

ВЯРНО Е, ЧЕ ТО ПОНЯКОГА Е ЛИЧНОСТНА АГРЕСИЯ. Вярно, че в затворено пространство всеки човек има право да не приема чужд продукт и в това отношение мисля, че благородният пушач никога няма да си позволи да пуши там, където очевидно и продължително досажда или вреди на останалите.

Това благородство е част от общия битов климат на една страна и, разбира се, то не е у всеки. Интелигентният човек не може да бъде простак, когато управлява автомобил, да речем. И обратното – не може простакът да бъде културен шофьор. Това е част от общите ни битови навици, от нашата душевна грубост, от обноските ни. Но те се променят.

Навремето е трябвало да поискаш разрешение от майка си, за да запалиш цигара. В модните напоследък патриархални турски сериали героите искат разрешение от баща си, за да станат от масата, което на нас днес ни звучи като екзотика. Не може да има селективно благородство. По същия начин, по който отстъпваш място на една дама или `и държиш палтото, ще бъдеш и благороден пушач. Това е част от една верижна система.

АНТИТЮТЮНЕВАТА МАНИЯ В АМЕРИКА, откъдето тръгнаха тези настроения, всъщност е част от една малко порнографска идея: да се създаде едно общество като бебе – сухичко, розовичко, здравичко. В същото време има много сериозни съмнения за ефекта върху здравето от кока-колата, от хамбургерите, от сладкишите... За мен е тайнство защо толкова мощно – и очевидно не само от хуманизъм – се организира тази кампания.

Споменахме, че понякога пушачите вредят на непушачите. Но ако тръгнем по тази логика, лошият дъх на събеседника ти е също вреден, както и навикът му да говори на висок глас. А досадата от монотонните и продължителни речи на симпозиуми и конференции – нима и тя не е вредна за здравето?

Ако поемем по този път на крайно отрицание, ще стигнем до абсурда, в който ни дразни самият вид на другия – като Скот Фицджералд, който се разделил с жена си, понеже се дразнел от шумоленето на роклята й.

Така че това понякога неприятно външно въздействие, което има пушенето, е факт, с който всички пушачи трябва да се съобразяват.

ОТ ДРУГА СТРАНА, ПУШЕНЕТО Е ЧАСТ ОТ ХУБАВИТЕ преживявания на този свят. И манията да потиснеш вече придобития рефлекс да запалиш, често пъти е по-вредна за здравето, отколкото да се отдадеш на порока. Както казваше Оскар Уайлд, най-добрият начин да се пребориш с изкушението е да му се отдадеш.

Така че аз съм сигурен, че пушачи ще има. И този навик ще остане. По простата причина, че нашето потребителско и хедонистично общество е изцяло настроено към удоволствията. А не мога да си представя сутрешно силно кафе или хубав обяд без това усещане. Разбира се, трябва да има технология, която да изсмуква дима, да пречиства въздуха, да спасява другите от необходимостта да дишат пушека ни. Но да забраниш изцяло такъв вид удовлетворение, такъв вид усещане, ми се струва твърде крайно. Тогава вероятно трябва да забраниш и половината от библиотеките, половината от картинните галерии, защото творбите в тях са създадени от автори, които са се вдъхновявали от пушенето.

АЗ ЛИЧНО, МАКАР И С БОЛКА в сърцето, гласувах в подкрепа на забраната за пушене в затворени помещения. И ще я спазвам, защото обратното би ми създало усещането, че съм престъпник. Вероятно ще излизам навън за по една лула и почти сигурно ще засиля пушенето вкъщи. Но няма да се откажа. Защото самата ми представа за хубав живот е несъвместима с подобен род въздържание.