Импровизацията като стил на управление

По замисъл Националната програма за реформи (НПР) на всяка членка на ЕС трябва да отразява политиките, които нейното правителство възнамерява да провежда в краткосрочен и средносрочен хоризонт, като ги форматира във вид на план за действие. Наскоро актуализираната версия на българската НПР обаче ни убеждава, че това не е така: или нашето правителство възприема програмата като досаден документ за пред брюкселската администрация и европейските семестри, или пък самите действия на правителството не подлежат на каквото и да е програмиране. Кои са аргументите за подобно твърдение ли? От началото на годината сме свидетели на поредица от важни, официално оповестени инициативи на правителството. Ето по-значимите от тях:

ПЪРВО, многокократно бяха лансирани различни варианти за административно регулиране на лихвените проценти. Формираха се очаквания, че лихвите ще бъдат намалени, за да се облекчи дълговото бреме върху бизнеса и домакинствата. После ни обясниха, че важното е не какъв е размерът на лихвите, а дали те се определят по прозрачен начин. Накрая лихвите нито паднаха, нито станаха по-прозрачни, а усилията в тази посока бяха изоставени.

ВТОРО, заявено бе намерение да се намали ДДС, като това трябваше да стане на два етапа – с 1% тази година и с 1% през следващата. Това не бе нова теза на правителството – ще припомня, че в първата половина на мандата му ДДС първо падаше с по половин процент на всеки шест месеца, после се вдигаше на 22 или дори 24%. В крайна сметка данъкът си остана непроменен. Сега отново се подхваща темата – макар всички да са убедени, че не са налице възможности за намаляване на този основен източник на приходи за бюджета.

ТРЕТО, наскоро бе оповестено, че части от централната администрация ще бъдат преместени в градове извън столицата.Намерението би било разбираемо, ако касаеше агенции, за които е без значение къде ще работят и дали въобще ще работят. Когато обаче сред тези агенции поставите НАП и митниците, нещата стават доста загадъчни откъм концептуалната им страна...

ЧЕТВЪРТО, заслужава внимание и обявеното намерение да се повишат работните заплати в публичния сектор и пенсиите. Това е позитивно заявление след тригодишна пауза по въпроса. Смущава ме обаче източникът – приходи от продажба на ненужни на държавата активи. Този нов за публичните финанси способ – с явно еднократни приходи да се увеличават текущи разходи - буди оправдан интерес, но и скептицизъм относно неговата реалистичност.

По-важното в случая е, че нито едно от тези намерения на правителството не можете да откриете в Националната програма за реформи. Независимо, че ако за момент ги приемете насериозно и ги съпоставите със съдържанието на програмата, ще се убедите, че тези инициативи са най-съществените. Фактът, че отсъстват от НПР, може да означава две неща: или правителството блъфира с такива важни теми като данъци, лихви, заплати и пенсии, или импровизацията е стил на управление и категорично доминира над обмислените и планирани действия.

Една от препоръките на Съвета на Европейския съюз при приемането на миналогодишните НПР и Конвергентна програма бе за повече прозрачност на бюджетното планиране. Днес можем да обобщем, че правителството продължава да ни забавлява с всевъзможни идеи и да обявява намерения, които нито програмира, нито възнамерява да изпълнява. Един типичен пример как не се утвърждава, а се разрушава доверието на бизнеса и домакинствата. Но, както се казва, важното е шоуто да продължи...

* Пламен Орешарски е доктор по икономика, преподава финанси в УНСС. Бил е министър на финансите в правителството на Сергей Станишев.