Наръчник при ухапване от змия: Какво никога да не правим

С покачването на температурите зачестяват случаите на ухапвания от змии у нас. Макар че повечето са с леки симптоми, важно е да знаем как да реагираме правилно, съветват експертите от Военномедицинската академия.

В България се срещат 17 вида змии, от тях отровни са шест: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, а два вида са с токсикологично значение – усойница и пепелянка.

Змиите хапят при внезапна уплаха или причинена болка, при умишлено или неволно отнемане на възможността им за бягство. Отровните ухапвания у нас са сравнително редки, като приоритет имат случаите на ухапвания от пепелянка и по-малко – от усойница. Преди да проявят агресивно поведение, отровните змии проявяват някои поведенчески  признаци: съскат; издуват тялото си; нагъват S-образно и повдигат предната част на тялото си, с по-младите индивиди „плашат“ с потрепващи движения на опашка, пояснява доц. Людмила Нейкова, началник на Клиника „Спешна токсикология“ в публикация в сайта на ВМА.

Ухапванията от отровни змии се подразделят на сухи и ефективни. В повечето случаи отровата е въведена повърхностно и е необходимо известно време, за да достигне до кръвотока и да се проявят симптоми, което дава достатъчно време за адекватни действия. Изключително важно е човек да остане спокоен в такава ситуация. Паниката и психологичния шок са по-опасни от змийската отровата, категорична е доц. Нейкова.

Пепелянките  са „рекордьорите“ у нас по сухи ухапвания, в сравнение с усойниците, което се обяснява с различното им поведение. Тези ухапвания не се нуждаят от специфична терапия, необходима е дезинфекция на раната, за да се превентира наслояването на инфекция.

При ефективното ухапване (и от пепелянка, и от усойница) в мястото на ухапването се усеща остра пареща болка. При усойницата тази болка е относително по-търпима, докато при пепелянката е по-силна и по-трудно поносима. Локално се появява бързо нарастващ оток, като по неговата прогресия и по други симптоми, се определя степента на поражение и се предприема съответното терапевтично поведение. Адекватността на мерките на първа помощ или отсъствието им са фактор за по-леко или по-тежко протичане на интоксикацията, казва още специалистът.

Най-ранните клинични симптоми се проявяват през първите 2 часа, но понякога първите общо­токсични симптоми могат да се проявят и на 4-6-и час, понякога и след 12-18 часа. Характерно за змийското ухапване са двете хеморагични петна с големина на просено до лещено зърно, които при натиск не изчезват. Локалният оток и зачервяването около мястото на ухапването са най-изразени в първите часове, постепенно намаляват с времето и на 6-8-и час са по-равномерно разпределени в поразения крайник. През първите 24 часа е необходимо осигуряването на медицинско наблюдение и конт­рол на основните физиологични функции на организма.

Как да разберем, че ухапването е от отровна змия?

• по наличието на две добре различими прободни ранички, от двата отровни зъба, по кожата на разстояние около 0.5 – 1.0 cm;
• ухапването от отровна змия е еднократно, докато при смокове или други неотровни змии белегът е от множество зъби, образуват се две успоредни полудъги или V-образна белег, като ухапванията може да са няколко. Тези белези стават добре видими при притискане на ухапаното място, при което от раневите зони избиват дребни капчици кръв;
• по характерния вид на змията - отровните змии са с триъгълна глава, значи­телно по-широка от врата, с вертикални зеници и късо, но силно тяло; зигзагообразна лента на гърба – характерно за усойниците и рогче на върха на муцуната – при пепелянката.

Как да се реагира при ухапване от отровна змия?

• Да запазим самообладание и да ограничим двигателната активност
• Да огледаме и ако можем да опишем змията
• Да отбележим час на инцидента
• Да свалим всички пристягащи аксесоари (пръстени, гривни, колиета и други)
• Да обездвижим ухапаното място (най-често крайник), да се шинира (при възможност) без да се спира кръвообращението, да се постави охлаждащ компрес
• Да не предприемаме самолечение. 

Целта на тези мерки е предотвратяване разпространението на змийската отрова, казват още експертите. И подчертават: Не се правят инцизии на мястото на ухапването в полеви условия и липсата на стерилни инструменти и консумативи, защото настъпват нежелани усложнения! Не се изсмуква кръвта от ухапаното място – дори при микроскопични рани в устната кухина змийската отрова ще проникне в кръвообращението! Не се употребява алкохол! Търси се незабавно медицинска помощ!                                                                     

Каква е превенцията:

Да не се бърка „на сляпо” в кухини на дънери и трупи, в скални цепнатини и под големи камъни.
С особено внимание да се влиза в стари постройки или други потенциални места за скривалище на змии.
При скално катерене, не е безопасно захващането за первази или пукнатини, без първо да се огледат, тъй като змиите са студенокръвни същества и често „се припичат“.