Изборът на прокурорите за ВСС: Нови лица или познати механизми на влияние?

В българската прокуратура можеш да критикуваш системата, да бъдеш част от нейното ръководство или да имаш биография, свързана с най-шумните ѝ скандали. И въпреки това да получиш доверието на колегите си да управляваш бъдещето ѝ.

Това е големият парадокс на изборите за Висш съдебен съвет.

Четирима нови кадровици. Над 80% избирателна активност. И резултати, които заслужават много по-сериозен прочит от обикновеното преброяване на гласовете.

Четирима прокурори с различни биографии

Първи е Пламен Петков. Прокурор, чието име се появи при изслушванията около Мартин Божанов - Нотариуса.

Сред избраните е Красимира Филипова - бивш заместник на Иван Гешев. Ивайло Ангелов е ръководил Апелативната специализирана прокуратура, а Ивайло Илиев е свързван с критиците на управлението на Борислав Сарафов.

Това не е хомогенна група. Но и не е доказателство за промяна. Защото най-интересното в този избор не са само имената, а начинът, по който се разпределя подкрепата.

Високата активност не е гаранция за независимост

Прокуратурата гласува масово. Но високата активност не е автоматично доказателство за независимост. Както и критичната биография не е гаранция за реформа. А залогът е далеч по-голям от четири места във ВСС.

Хората, които днес получават доверието на прокурорите, утре ще участват в решенията за властта вътре в самата прокуратура. И тогава ще разберем дали този избор е дал представителство на различни професионални позиции, или е запазил познатите механизми на влияние под нови имена.

Защото в съдебната власт най-важният въпрос не е кой получава властта, а пред кого се чувства задължен, след като я получи.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с правния експерт от ИПИ Екатерина Баксанова и журналиста от "Сега" Доротея Дачкова.

Снимка: Magnific