Защо българите се отказват от гласуването и губят доверие в политиците

Демокрацията не умира само когато някой отнеме правото на глас. Тя започва да умира и когато хората престанат да виждат смисъл да го упражняват. В една и съща неделя две балкански държави показаха две напълно различни лица на демокрацията.

В България близо четирима от всеки петима избиратели останаха извън изборния процес. В Сърбия хората масово излязоха пред урните, а след това хиляди изпълниха улиците.

Едни не пожелаха да участват. Други превърнаха участието си в политическо събитие. И това не е просто разлика в избирателната активност. Това е разлика в усещането за собствената сила.

Протестът като израз на вяра в промяната

В Сърбия месеци на протести, граждански гняв и студентска мобилизация създадоха убеждението, че изборите могат да променят властта. В България поредният вот показа колко дълбока е пропастта между политическата система и хората.

Защото негласуването невинаги означава безразличие. Понякога е отказ от доверие или протест. А понякога е най-тревожният симптом - убеждението, че независимо кой печели, нищо съществено няма да се промени.

Когато политиката губи доверието на хората

Политиците обичат да обвиняват избирателите в апатия. Но може би истинският проблем не е, че хората са се отказали от политиката. Може би политиката отдавна се е отказала от тях.

Отказът от гласуване като заплаха за демокрацията - какво поражда апатията и недоверието в изборите? Дебат по темата в ефира на "Директно" с ръководителя на катедра "Публична администрация" в Софийския университет доц. Албена Танева и антрополога и изследовател на националната идентичност и обществените нагласи д-р Мина Христова.