Балотажът: Битка за гласовете на разочарованите избиратели

Президентските избори очертаха един от най-сериозните парадокси на българската политическа система - партиите продължават да се борят за властта, но все по-трудно успяват да убедят обществото да участва в нейното легитимиране.

И докато политическите централи изчисляват проценти, преговарят за подкрепа и чертаят стратегии за балотажа, голяма част от избирателите вече са произнесли своята присъда чрез отказа си да гласуват.

Криза на представителството и мобилизацията

Това е и първият голям политически извод. Кризата на представителството постепенно се превръща в криза на мобилизацията. Партиите могат да разчитат на твърдите си ядра, но все по-трудно достигат до периферията, без която не може да бъде постигната широка обществена подкрепа.

Политическата аритметика става далеч по-сложна. Балотажът няма да бъде решен единствено от партийните призиви и договореностите между политическите лидери. Гласовете не са собственост на партиите, а избирателите не следват автоматично решенията на своите политически представители.

Именно тук е същинският залог на втория тур - не просто кой ще спечели президентския пост, а кой ще успее да разшири границите на собствената си политическа подкрепа.

Ще се промени ли балансът между институциите?

Има и още един стратегически въпрос: дали президентските избори ще възпроизведат съществуващото политическо разделение, или ще създадат нов център на влияние, способен да промени баланса между институциите и партиите.

Резултатът от този вот ще определи кой ще заеме президентския пост. Но начинът, по който се стига до него, вече поставя под съмнение не конституционната легитимност на избора, а политическата представителност на системата, която го произвежда.

Равносметката след първия тур и очакванията преди балотажа - ще видим ли истинска кампания и дебат преди втория тур на президентските избори? Коментар в ефира на специалното издание на "Директно" от политическия журналист на "Сега" Людмил Илиев.