Еврозоната е обединение на онези държави членки на Европейския съюз (ЕС), които са въвели еврото като своя национална валута. Общата валута, единната парична политика, целяща ценова стабилност, и координацията на икономическите и фискалните политики са ключовите характеристики на Икономическия и паричен съюз (ИПС).
Всички новоприсъединили се държави членки на ЕС, участват в ИПС с дерогация по отношение на общата валута и единната парична политика до момента на тяхното присъединяване към еврозоната (с изключение на Дания), с което те стават пълноправни участници и в Икономическия и паричен съюз.
Това разкрива Българската народна банка на сайта си. И отговаря на някои от най-често задаваните въпроси за еврото и еврозоната. Днес се спираме на пет от тях:
1. Кои държави са част от Еврозоната?
Понастоящем, държавите членки на еврозоната, са 20: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.
Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г. – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови операции – еврозоната беше съставена от 11 от тогавашните 15 държави – членки на ЕС. Броят на участващите държави се увеличи до 12 на 1 януари 2001 г. с присъединяването на Гърция, само една година преди появата на наличната форма на еврото като банкноти и монети.
На 1 януари 2007 г. Словения стана 13-ият член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г., Литва на 1 януари 2015 г. и Хърватия на 1 януари 2023 г.
2. Защо има държави членки на ЕС, които не са част от Еврозоната?
Всички държави членки на ЕС, имат задължението да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите условия за въвеждане на еврото, а дотогава те участват в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държави членки с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на неучастие, посочено в Протокол, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, въпреки че при желание в бъдеще страната може да въведе еврото, се казва още в публикацията.
3. Защо има държави, които са приели еврото като своя национална валута, но не са част от Еврозоната?
Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели еврото като своя национална валута по силата на специални парични споразумения с ЕС и могат да издават свои собствени евромонети в рамките на определени ограничения. Черна гора и Косово също са приели еврото като национална валута, но с едностранни актове. Тъй като нито една от шестте държави не е членка на ЕС, те не са част от еврозоната.
4. Какви са критериите за приемане на еврото?
Постигането на съвместимост между националното законодателство и първичното право на ЕС, както и на номинално и устойчиво сближаване са условията за членство в еврозоната, съгласно Договора за функционирането на ЕС, които страната ни трябва да изпълни
. Постигането на такова сближаване се определя от изпълнението на следните критерии, наричани още Маастрихтски критерии:
- Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлацията за период от една година преди оценката не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
- Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;
- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
- Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
- Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.
Наред с изпълнението на правни, икономически и структурни мерки за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката, пътят към плавното приемане на еврото е свързан и със задълбочено планиране и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, така и от бизнеса и гражданите.
5. Какви са ползите от еврото?
Еврото предлага много ползи и възможности за гражданите, фирмите и икономиките на държавите, които го използват, уверяват от БНБ. И посочват някои от тях са:
- по-лесно сравняване на цените между държавите – членки на еврозоната, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите и спомага за поддържането на ценова стабилност;
- възможност за фирмите по-лесно и по-евтино да търгуват в еврозоната и с останалата част на света;
- по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари;
- потенциални икономически и геополитически ползи от задълбочаването на интеграцията ни в ЕС;
- по-нататъшно усъвършенстване на институционалната рамка и свързаното с това подобряване на средата за правене на бизнес;
- повишаване на икономическата стабилност и подобряване на перспективите за растеж на икономиката;
- понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството при равни други условия;
- България става част от паричен съюз, използващ втората по дял резервна валута в света – еврото;
- пряко участие на управителя на БНБ в определянето на паричната политика на ЕЦБ;
- пряк достъп на банките в България до инструментите на паричната политика на Евросистемата;
- осезаем символ на европейската идентичност.
Много от тези ползи са взаимосвързани. Тяхното реализиране предполага активно управление на икономическите процеси със стратегическа визия за развитието на страната, благоразумна фискална политика и амбициозни структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж, казват още от БНБ.
Всички въпроси и отговори за еврозоната и еврото са публикувани в сайта на БНБ и в сайта evroto.bg.
Снимка: Pexels.com
5 вреди в дома от чистенето с бял оцет
Футболистът Доминик Соланке стана баща за втори път!
Товарен камион за зърно изгоря напълно край с. Енево
Как руснаците реагират на кризата с горива: Искам да хвана Путин за раменете и да го разтърся!
Министерският съвет одобри бюджета на НЗОК за 2026 г. и прие отчетите на Kасата за 2025 г.
Стартира спешна дарителска кампания за новородените в болница „Шейново“
Министерството на здравеопазването отпуска 240 нови стипендии за специализация в дефицитни медицински направления
ВМА въведе AI навигация в урологията
НАСА разкри новия си план за лунна база: Ще изпрати марсиански робот с ядрен двигател
Земята ще бъде връхлетяна от най-мощната магнитна буря от март насам
Откриха 31 нови морски вида край бреговете на Бразилия
Близка до нас планета се оказа по-подобна на Земята, отколкото се смяташе
Хороскоп за 2 юли 2026
Англия е на 1/8-финал след обрат срещу ДР Конго
Черно море и Локомотив (Горна Оряховица) завършиха 0:0
„Прогресивна България“ не увеличи обезщетението за майки, които искат да се върнат по-рано на работа
Във Варна затягат мерките срещу пожарите през лятото
Основните щатски индекси започнаха юли колебливо
Кадър на деня за 1 юли
Продажбите на BYD растат за втори пореден месец, подкрепени от износа
Словакия ще съживи алуминиев завод, който преди време беше водещ производител в Европа
преди 10 месеца
преди 10 месеца
преди 10 месеца