Френска медия: България е опасно близо до трайна водна криза

Когато най-сетне водата потече, тя остава само за няколко часа, а пенсиониран земеделски експерт трябва да избира между пълнене на бидони, пускане на пералня или взимане на душ.

"Проблемите с водоснабдяването датират отпреди 15 години, но всяка година ситуацията се влошава", споделя 69-годишен мъж пред AFP, цитиран от France24.

"Тази година започнахме да спазваме режими още през юни", добавя той.

България - най-бедната страна в Европейския съюз, се бори със сериозни проблеми, свързани със стари водопроводи, някои от които са положени още преди Втората световна война.

"Всяка втора капка се губи, преди да стигне до чешмата", споделя изследователят в Българската академия на науките Емил Гачев.

В средата на юли прекъсванията на водоснабдяването засегнаха над 156 000 души в страната с население от 6,4 милиона души, която е най-лошият показател в ЕС по загуби във водоснабдителните мрежи.

Проблем с язовирите

Гачев предупреждава, че България е опасно близо до трайна водна криза, като периодите на нормиране се удължават и все повече населени места са засегнати с удължаването на сухите сезони.

През последните четири години пролетните валежи са били доста под средните за последните 25 години, а някои язовири са пълни само до една пета от капацитета си.

"Селата с нарушено водоснабдяване са разпръснати из цяла България, което показва, че това е системен, а не изолиран проблем", смята Гачев, цитиран от "Фокус".

Миналото лято жителите на Горна Студена блокираха главния път, свързващ два съседни региона, в знак на протест. Тази година селото, разположено на около 30 километра от Дунав в плодородна равнина, е в извънредно положение от края на юни. Водата се разпределя според зоните и часовете, но някои къщи могат да останат без вода повече от два дни.

Подобна е ситуацията и в двете съседни села в региона, където има поговорка: "Имаме вода под краката си, но умираме от жажда".

Борба за капка вода в селата

"Не искаме басейн, а просто нормален живот", каза Цонева, бивш агроном в местната земеделска кооперация, а сега отглежда кокошки и царевица.

Населението на Горна Студена е намаляло от над 2000 през 60-те години на миналия век до около 200, като по-голямата част от тях са пенсионери. Клиника, аптека, училище и детска градина са затворени.

В наши дни 52-годишният кмет Пламен Иванов обикаля селото и разлепва графиците за разпределение на водата, докато телефонът му не спира да звъни.

"Тази система за нормиране трябва да се промени; тя вече не работи", каза Иванов пред AFP в климатизирания си офис.

Той обяснява, че ситуацията поражда напрежение, като различните части на селото получават различни количества вода.

Снимка: БГНЕС