Какво не знаете за шистовия газ

Решение на енергийните проблеми или потенциална екологична катастрофа – мненията за добива на шистов газ в България неизменно варират между тези крайности. Но хората и от двата лагера пропускат една друга много съществена черта на шистовия газ – способността му да предизвиква икономически сътресения, за която писа в една скорошна статия британското The Economist.

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, НЕСЪМНЕН ПИОНЕР в шистовите технологии, всъщност дотолкова преуспяха в тях, че сега панически се мъчат да намалят добивите. Но дори и така те всеки божи ден изпомпват с 85 милиона кубични метра природен газ повече от онова, което са в състояние да консумират. Ако продължат със същите темпове, още тази есен всички налични резервоари в страната ще бъдат запълнени.

Хидравличното разбиване, срещу което толкова яростно се обявиха добруджанските фермери, започна като масова технология в Америка преди около пет години. За изминалото оттогава време то успя да смъкне цената на природния газ от 8 до 2 долара за 1000 кубични фута (или от 28 на 7 цента за кубичен метър). Съпоставен като енергийна стойност с петрола, днес природният газ в САЩ е около 50 пъти по-евтин. Всъщност сегашната му цена е над два пъти по-ниска от разходите по добиването му.

ДЕМОНИЗИРАНИЯТ У НАС ХИДРАВЛИЧЕН ФРЕКИНГ (или разбиване) е скъпа технология – трябва да се пуснат сонди на стотици и хиляди метри дълбочина, после да се пробият хоризонтални канали между тях. След това в сондите под високо налягане се вкарват вода, кварц и различни химикали, които да разбият шистите и да отворят пролуки, през които газът може да излезе. Накрая замърсената вода трябва да се изпомпа обратно и да се пречисти.

При сегашното ниво на технологията в Щатите целият процес излиза около 5 долара на 1000 кубични фута, или 17 цента на кубичен метър. На практика при сегашните пазарни цени производителите добиват газа на загуба. Освен това тези производители са ужасно много – показателно е, че на десетте най-големи сред тях се пада пазарен дял, по-малък от 40%. Очевидно е, че в тази индустрия предстои сериозна консолидация. Просто има прекалено много достъпен шистов газ, за да могат да се поддържат рентабилни цени. При тази ситуация само най-големите компании, с най-големите финансори резерви, могат да оцелеят.

ПРЕДИ ДА ПОСЕГНЕ КЪМ ШИСТИТЕ, Америка имаше нищожни запаси от природен газ – колкото да покрие собствените си нужди за 12 години напред. Сега срокът е удължен до над 100 години. Един ден, както отбелязва The Economist, това ще е истинска благословия за потребителите. Но междувременно не е добра новина за бизнеса.

Нещата ще се променят, ако страната промени драстично енергийните си навици. Въпреки опитите за стимулиране на биогоривата (най-вече биоетанола), Съединените щати си остават основно петролна икономика, която е принудена да внася над половината от нужните си количества (което им струва над 1 млрд. долара дневно). Две трети от консумацията на петрол се пада на транспортния сектор. Ако шофьорите бъдат убедени да преминат от бензин на втечнен природен газ (CNG), Америка вече няма да е зависима от петролния внос и от страни като Саудитска Арабия.

CNG ИМА И ДРУГИ ДОСТОЙНСТВА – то е най-чисто изгарящото от изкопаемите горива, тоест дава далеч по-малко вредни емисии от бензина и дизела, и износва двигателите много по-бавно. Освен това е и по-евтино – в САЩ струва средно 2 долара за галон, или 52 цента за литър. На всичкото отгоре е и по-безопасно – по-трудно запалимо от бензина, не се натрупва при течове като пропан-бутана. Има само един проблем – двигателите трябва да са специално пригодени, за да могат да го ползват като гориво. Преустройването им струва между 6000 и 16000 долара в зависимост от двигателя, твърди The Economist. На европейския пазар отдавна се предлагат автомобили, които са фабрично пригодени за CNG, но в Щатите понастоящем има само един такъв модел - Honda Civic GX, и той е с около 7000 долара по-скъп от бензиновите си аналози. Газостанциите също недостигат – за цялата страна са едва около хиляда, срещу 120 000 нормални бензиностанции. Далеч по-перспективно изглежда въвеждането на втечнения природен газ в товарния транспорт и автобусите, но и този процес ще отнеме време.

ИМА ОБАЧЕ ЕДНА ДРУГА ОБЛАСТ, в която новото газово изобилие на Америка може да се влее успешно, решавайки проблемите и на производители, и на потребители. Става дума за енергетиката. Да се произвежда електричество от природен газ е не само по-чисто, но и двойно по-евтино, отколкото от въглища. Но в момента 45% от нуждите на САЩ се покриват тъкмо от стари въглищни ТЕЦ (остатъкът идва от газови централи – 24%, АЕЦ – 20%, ВЕЦ – 6%, и около 4% от възобновяеми източници). Поне 250 от въглищните централи трябва да бъдат затворени в следващите няколко години, защото надвишават новите изисквания за максимално допустими нива на живачно замърсяване. Ако те бъдат заменени с газови, това ще намери пазар за огромните излишъци от природен газ, и в същото време ще понижи чувствително цената на електричеството. Самото електричество ще се произвежда с много по-малко щети върху околната среда. Дали това ще компенсира щетите, които нанася самият добив на газ от шистите, само времето ще покаже.