БНБ повиши прогнозите за инфлацията: По-скъпи храни и услуги до 2027 г.

Българската народна банка преразгледа във възходяща посока прогнозите си за ръст на българската икономика и инфлацията през идните години, се посочва в Макроикономическата прогноза на БНБ, публикувана на сайта на институцията.

Българската икономика ще нарасне през тази година с 2,9 на сто, а през следващата, 2026 година се очаква ръст от 2,7 на сто. Това представлява повишение спрямо преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта съответно за тази и следващата година. За сравнение, в предходната прогноза, актуална към 26 март, БНБ очакваше ръст на БВП от 2,8 на сто за 2025 година и 2,2 на сто за 2026 година.

Централната банка обаче понижава очакванията си за ръст на БВП през 2027 година от 3,1 на сто до 2,7 на сто или ревизия в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.

БНБ ревизира и очакванията си за годишната инфлация у нас във възходяща посока за тази и следващите две години. Централната банка очаква годишната инфлация (по хармонизирания индекс на потребителските цени) през 2025 година да достигне 3,8 на сто, спрямо очаквани 3,5 на сто в прогнозата от месец март. През 2026 година се очаква годишната инфлация също да възлезе на 3,8 на сто, спрямо 2,5 на сто, посочени в преходното издание на макроикономическата прогноза, а през 2027 година се очаква инфлация от 3 на сто, което представлява ревизия от 0,4 процентни пункта спрямо прогнозата от март.

Ревизията към по-висок растеж на реалния БВП спрямо прогнозата от март 2025  г. е минимална и се дължи главно на прогнозираното по-силно нарастване на компонентите на вътрешното търсене (най-вече частното потребление) и на допускането за по-голям положителен принос на изменението на запасите през 2025 г. предвид увеличената икономическа и геополитическа несигурност, посочват от БНБ.

Промяната в профила на растежа на реалния БВП през 2026 година и 2027 година спрямо предходната прогноза се дължи най-вече на по-различната динамика на приноса на нетния износ към растежа на БВП, за което влияние оказват новите допускания за нарастването на външното търсене на български стоки и услуги и промяна в подхода за отчитане на вносния компонент на публичните инвестиции във военна техника, пише в прогнозата.

Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока към по-силно нарастване на потребителските цени в края на 2025 г. в резултат на прогнозираните по-високи темпове на повишаване на цените на услугите и храните в съответствие с възходящите ревизии при растежа на частното потребление и заплатите, посочват от БНБ.

Възходящата ревизия през 2026  г. се дължи главно на прогнозираната по-висока базисна инфлация и, в по-малка степен, на по-силното нарастване на цените на храните и на административно определяните цени, докато ревизията през 2027  г. обхваща всички основни подкомпоненти на ХИПЦ, пише в прогнозата.

БНБ отбелязва, че по отношение на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор се допуска той да се ускори до 15,7 на сто в края на 2025  г., главно в резултат на очакваното по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система в периода преди присъединяването на България към Еврозоната с цел последващо превалутиране в евро.

Снимка: БГНЕС