Да разделим плажовете на търговски и екологични

Промените в Закона за черноморското крайбрежие, предложени от правителството, предизвикаха остри възражения от кметове, хотелиери и други представители на туристическия бизнес. Докато новите текстове още се обсъждат в парламентарните комисии, разговаряме за тях с Иво Стефанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.

Интервю на АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

Г-н Стефанов, защо асоциацията се обяви против новия закон за черноморското крайбрежие?

- Затова е създадена - да защитава интересите на своите членове. Против промените сме, защото определено нарушават интересите ни.

Най-шумните възражения са срещу забраната за строителство в стометровата зона след бреговата ивица. Местни кметове вече обявиха, че това ще отблъсне инвеститорите – така ли е действително? В Европа има достатъчно страни, в които няма строителство около плажовете и това не пречи на туризма...

- Както правилно алармират кметовете, ако този текст бъде приет, няма да може да се изграждат паркинги, което означава да си намерите място за паркиране на два километра и после да мъкнете на рамо целия си багаж. Отделно това е зоната, в която обикновено се изгражда техническата инфраструктура – постове и пречиствателни станции. На самия плаж не може да се строи не само заради забраните, но и по чисто физични причини. Всеки е ходил на море и знае, че като копаете на метър дълбочина в пясъка, излиза вода.

Като цяло измененията не решават проблемите, а създават нови. Единственото положително нещо, ако държавата иска да защити  Черноморието, e връщането на дюните като част от морските плажове. Преди години те бяха отделени, придобиха статут на обикновена държавна собственост. И моментално големи територии - включително и защитени, като тези на Камчия - бяха реституирани, продадени и застроени.

Тази забрана за строителство ще важи ли и за градове като Созопол и Несебър примерно, където много къщи са не на 100, а на десет и дори два метра от бреговата ивица? Нужно ли е едно разграничение между градска среда и курортни зони?

- Не, няма да важи. Става въпрос за новото строителство, завареното си остава. В тази връзка аргументът, че промените се правят, за да се спаси Черноморието от презастрояване, просто не работи. Презастрояването вече е факт.

Законът всъщност дели урбанизираните територии на два вида: за населени и ненаселени места. За населените важат устройствените планове. Но пак с уговорка – ако е започнало строителството, изпълнява се започнатият проект. Ако не е започнало, а има готова документация - тогава проектът трябва да се преработи, като се вземат предвид новите ограничения в закона.

Казаното дотук обаче засяга всичко друго, но не и плажовете. За тях е много необходимо да се прави разграничение. Не може да има едни и същи изисквания за плажовете на Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена, от една страна, и тези в Царево или Силистар. Това диференциране го предлагаме повече от пет години. В курорните комплекси сезонът започва през май и приключва октомври, докато в населените места по Южното Черноморие сезонът е месец и нещо.   

Какво ще се случи според вас с обектите в заварено положение, които са в нарушение на новия закон?

- Вижте, правото няма обратна сила. Това, което е построено, при това законно, няма как да се премахне. Колко проверки се направиха на обекти, на хотели от времето на министър Валентин Церовски - всички се оказаха с надлежни книжа и не могат да бъдат пипнати. Не знам дали знаете, но незаконните обекти, които толкова гръмко разрушават ДНСК и МРРБ, незаконни, де факто са тоалетни, строени в края на 60-те години. Последните обекти, бутнати в Поморие и Созопол, са точно санитарни възли от социализма, които фигурират като държавна собственост, но нямат строителни книжа. Тодор Живков най-вероятно не е знаел, че трябва да има разрешение за експлоатация.  

Забраната за строителство сякаш включва и временните постройки, като дървени барове, сергии за напитки, тоалетни...

- Отново повтарям, това се отнася за териториите извън плажовете. За самите плажове такива обекти са разрешени. И тук държавата прилага един много некоректен, от наша гледна точка, похват. В закона се казва, че концесионерите са длъжни да се грижат за цялата територия на морските плажове, включително за затревените и скалистите участъци и дюни. Дюните са абсолютно забранени за всякаква експлоатация, а концесионерите имат задължения да ги оградят и да поставят забранителни табели – да не се допуска нарушаване на техния статут.

Законът предвижда занапред концесионерите да имат право на строителство в 2% от площта само на плажа, а не от цялата площ на концесията. Как ще се отрази това?

- Да, сега държавата казва, че заведенията за хранене, които имаме право да слагаме, вече няма да бъдат процент от общата площ на морския плаж, а само от чистата активна площ. На практика се намалява със 70 процента възможността да се поставят търговски обекти. Тук идва и другият некоректен момент - държавата притиска концесионерите за "поносими" цени на услугите. Само че едни са цените в Слънчев бряг, а съвсем други - в Ахтопол. Защо се получава така? Ами просто в Ахтопол ходят хора с по-скромни възможности, отколкото в Слънчев бряг. За концесионерите единственият сигурен източник на доходи, който не зависи от природните условия, са заведенията за хранене. С промените тези заведения ще намалеят средно с 30%.

Ние отдавна предлагаме държавата да изгради ясна политика за морските плажове – едни да са с търговска насоченост, а други да са екологични. За вторите концесионното възнаграждение трябва да е по-ниско, защото и приходите са по-малки, а разходите – големи.

Има ли отлив в интереса към плажните концесии? В последните години популярни плажове останаха без кандидати?

- Категорично има. В последните години плажни концесии не са давани, изключение правят Златни пясъци, Албена и Свети Константин и Елена. В момента основно се правят договори за наем, и там най-ясно се вижда отливът – най-вече поради високи икономически изисквания и малко възможности за реализация.