Българската кауза

Едно от добре известните свойства на финансовите пазари – тяхната ефективност и рационалност – вече е мъртво, ще ви кажат повечето хора, които се интересуват истински от макроикономика. Способността за саморегулиране на пазарите няма как да работи, когато те са съвкупност от подчертано ирационални хора - потребители, инвеститори и регулиращи органи.

Че хората са ирационални, е факт, добре изследван от бихейвиористичните финанси. По този въпрос могат да спорят само лаици и хора, които подхождат към икономическата литература твърде едностранчиво. С което всъщност за пореден път потвърждават ирационалното поведение на човеците и склонността им към систематични грешки.

Ако някой си мисли, че изписах горното, само за да кажа, че пазарите трябва да бъдат регулирани и че изходът е в плановата икономика, жестоко се лъже. Всяко централно планиране или управление също се прави от хората, и съответно няма как да остане извън влиянието на ирационалното. Нито пък подемам спора за лявото и дясното, защото ми се струва, че и двете понятия са изчерпани - икономически, социално и културно. Техните политически парадигми просто вече не отговарят на съвременните взаимоотношения между обществата и народите.   

МНОГОБРОЙНИТЕ ПАЗАРНИ СРИВОВЕ - като започнем от холандския крах на пазара на лалета от 1634-37 и приключим с днешната дългова криза в Европа - са проучвани и дъвкани от различни умни хора, които са предлагали мерки за тяхното предотвратяване в бъдеще - без абсолютно никакъв резултат! И защо? Защото сме ирационални и не искаме да признаем, че тази нелогичност е у всеки от нас.

Освен това тя е променлива във времето, защото самоопределянето или отправната точка на хората е културологичен и социален въпрос, който също се променя във времето. Поради това всяка следваща криза е по-различна от предходната. Това обяснява и цикличното ни необосновано фиксиране в определени активи и определено инвестиционно поведение – променящо се от лалета до технологични акции, недвижими имоти и суверенен дълг (Дълговата криза, строго погледнато, е проявление на държавен рекет и кражба като официална политика от една страна към всички други в ЕС с цел удовлетворяване на местните избиратели и дълголетие на корумпираните й политици).

КАКВО ЛИ ОБАЧЕ СТАВА У ДОМА, в България, с ирационалното поведение? При предишното правителство така и не бяха формулирани стратегически приоритети за развитието на страната. Властта се луташе от издаването на сертификат "А" за инвестиции в голф клуб (макар по световните стандарти инвестициите в голф са едни от най-безсмислените), до недомислените молове и "мечтата на идиота" за нанотехнологичен център. С две думи, това бе абсолютна безпътица в областта на целите, с едно-единствено изключение: на наследената от годините на МВФ- бюджетна и дългова дисциплина.

А днес имаме друго – едно оскъдно управление, компенсирано с вербално-телевизионно присъствие, което с изрази от рода на "във война сме" и "икономиката е ударена от товарен влак" усили ирационалното поведение на местните хора,  тласкайки ги към консерватизъм и отказ от потребление. То доведе до увеличаване на депозитите от граждани през последните две години с повече от два и половина милиарда лева – до колосалната за България сума от 31 млрд.. Естествено, че това се отразява и от водещите индикатори на Националния статистически институт.

ФОРМУЛИРАНИЯТ ПРИОРИТЕТ на правителството – влизане в европейския валутен механизъм ERM-2 - и неразплащането на задълженията на държавата към бизнеса (с цел дефицит под 3% и евентуална покана за ERM) бяха абсолютна грешка. Те просто подтикнаха бизнеса към модела "Те не плащат, аз ще крия данъци".

Вторият приоритет на сегашното управление – магистралите - ще бъде смислен само и единствено ако усвоим всеки евроцент в тази област, иначе язък за асфалта. Да не забравяме, че ако има нередности в изграждането, след многобройните гръцки лъготения при строежа на магистрали, при нас номерът няма да мине. И парите, които държавата отпуска, очаквайки после да бъдат възстановени от Брюксел, може и да не бъдат възстановени.

МНОГО СЕ ГОВОРИ ЗА "БЪЛГАРСКАТА КАУЗА" – каква е тя днес, има ли я изобщо? Нека ви предложа една възможност. През 2013 година има падеж на български глобални облигации с номинална стойност 818.5 млн. евро. Сумата е достатъчно малка, за да бъде събрана на вътрешния пазар. От външните пазари няма смисъл да се търсят по-малко от 2 млрд. евро, за да са ефективни и оправдани разходите за посредника и т.н. От друга страна, усещането за дългова криза плюс цената за агента от около 0.5-0.75% едва ли ще доведе до лихвен купон, по-нисък от 550 базисни точки. Страните с големи външни дългове отправят патриотични апели и продават облигации на местните пазари – на собствения си бизнес и на собствените си граждани.

България също има достатъчно опит с тематични емисии на ценни книжа от близкото минало (военно и следвоенно). Защо тогава не изпитаме солидарността на българите към държавата им и готовността им да подкрепят една емисия на "Облигации за българите 2012". Деноминарани в евро и с лихви и матуритет, съобразени с банковия пазар, тези облигации не биха оказали особено влияние върху вътрешния пазар, стига да не надхвърлят 1 милиард евро. От друга страна, ако министър Дянков иска да влияе на лихвената политика в банковия сектор, нека използва пазарни инструменти, а не искания в стила на Уго Чавес. 

* Д-Р БОЯН ИВАНЧЕВ е преподавател по бихейвиористични финанси във Висшето училище по застраховане и финанси, София.