Трагичната любимка на Америка

Малко поп певици са били надарени с глас, толкова удивителен като този на Уитни Хюстън. И още по-малко са се отнасяли към таланта си с толкова дразнещо безразличие, както правеше тя в последните години от живота си, писа британският The Guardian във възпоменателния си текст за починалата в събота изпълнителка.

"Тя продаде повече албуми и получи повече награди от почти всяка друга певица през ХХ век, но прекара последното си десетилетие в плен на наркотичната си зависимост, която пресушаваше желанието й да пее".

Смъртта й на 48-годишна възраст ще върне албумите й по върховете на класациите и ще запознае с творчеството й едно поколение, което я познаваше само като човек с лични проблеми, чиято слава е отминала някъде през 90-те. Макар и не твърде задълбочена като музикант - уменията й често се пропиляваха за банални и безинтересни естрадни шлагери - Уитни все пак бе много повече от машина за хитове-еднодневки, отбелязва The Guardian. Други прочути изпълнители я възхваляваха за безукорната й, отлично шлифована техника, която я издигна над почти всяка друга естрадна звезда от нейната епоха.

ХЮСТЪН ИЗРАСНА КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛКА НА ГОСПЪЛ, но гласът й звучеше еднакво уверено и в ритъм и блус, поп, балади. Именно една балада й донесе най-големия хит в кариерата - кавър на I Will Always Love You на Доли Партън през 1992. Мелодраматичната й интерпретация на песента се разграби в 12 милиона копия по цял свят и си остава един от най-продаваните сингли на всички времена.

Общите й продажби надхвърлиха 170 милиона, поставяйки я в една елитна компания с Марая Кери и Селин Дион. И двете впрочем признаваха, че са силно повлияни от емоционалния, специфичен стил на Уитни.

Именно Хюстън въведе явлението "поп дива". Тя бе първата тъмнокожа жена, разчупила канона в MTV, която в първите си години пускаше почти само бели изпълнители. Блясъкът, талантът и усещането за достъпност, което внушаваше Уитни, я превърнаха в идол за милиони момичета от всички раси. Един издател в САЩ я окачестви като "първата тъмнокожа любимка на Америка".

УСПЕХЪТ Я НАПРАВИ ПРИКАЗНО БОГАТА, но това пък й позволи да развие кокаиновите си привички, заради които Хюстън почти не записваше музика в зряла възраст. "Беше лесно, имаше толкова много пари", разказваше тя по-късно, когато публично призна за проблемите си. Пеенето й бе занемарено и на концертите си личеше - тя се задъхваше, на моменти губеше глас. Опитът й за завръщане с турне през 2010 накара някои коментатори да се усъмнят дали изобщо още е способна да е на сцената.

Уитни е родена в Нюарк, щата Ню Джърси, в музикално семейство: тя е дъщеря на някогашната звезда на госпъла Сиси Хюстън, братовчедка на прочутата певица Дион Уоруик и кръщелница на легендарната Арета Франклин. Започва да пее на 11 години в църковния хор, и понякога акомпанира майка си на концертите й. Гласът й бързо привлича внимание, и на 15 години Уитни записва първия си хит - римейк на I'm Every Woman на Чака Кан от 1978.

Успоредно започва и кариерата й като модел. Свежото й лице се харесва на камерите. През 1981 става едва второто цветнокожо момиче, избрано за корица на списание Seventeen. Малко по-късно сключва първия си звукозаписен договор с Arista - компанията, с която остана до края на живота си. Собственикът Клайв Дейвис е убеден, че момичето може да стане истинска звезда, и лично надзирава записите на първия й албум.

ДЕБЮТНАТА Й ПЛОЧА (по онова време все още бяха плочи), озаглавена Whitney Houston, печели похвали не заради музиката - незапомнящи се танцови мелодии - а заради огромния потенциал, който показва 21-годишната певица. "Очевидно запътила се към върха", коментира авторитетното списание Rolling Stone. Албумът продава три милиона копия през първата година и носи на Уитни първата от шестте й награди Grammy.

През следващите няколко години Хюстън чупи рекорда на "Бийтълс" за най-много поредни сингли на върха в класациите (седем) и се превръща в най-добре платената тъмнокожа шоу звезда в Америка. Успехът й проправя пътя за изпълнители като Мери Джей Блайдж и Destiny's Child.

Въпреки някои отделни ангажименти за обществени каузи (примерно борбата против апартейда, заради която тя предложи да пее на концерта за 70-ия рожден ден на Нелсън Мандела), Уитни като цяло не беше активист. Тя така й не сподели публично възгледите си за политиката.

ОТ КОМЕРСИАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА ВЪРХЪТ Й бе филмът "Бодигард" от 1992. Кевин Костнър изигра ролята на телохранителя, а самата Уитни - на охраняваната филмова звезда. Изпълнението й донесе "Златна малинка" за най-слаба актриса (което не я отказа да се снима в още няколко филма и да получи по-добри оценки от критиката), но саундтракът към филма се превърна в най-големия й албум, продавайки 44 милиона копия и изстрелвайки I Will Always Love You до 14 поредни седмици на първо място в класациите.

През същата година Уитни се омъжи за певеца Боби Браун, смятан от мнозина за главния виновник за упадъка й. "Принцесата се омъжи за лошото момче", коментира Хюстън години по-късно. От брака им се роди единствената им дъщеря, Боби Кристина, но Браун завиждаше на успеха на съпругата си и се държеше все по-зле с нея. От онзи период започва историята на Уитни с наркотиците. До края на 90-те тя успя да запише само един албум. Започна да закъснява за участия или изобщо да не се появява; през 2000 година я изключиха от церемонията по връчването на Оскарите, понеже била неадекватна. Арестуваха я за притежание на марихуана. През 2001 на концерта в чест на Майкъл Джексън шокираната публика видя един състарен скелет.

ПО-КЪСНО УИТНИ РАЗКАЗВАШЕ, че имало периоди, в които тя и Боби по цяла седмица седели пред телевизора и непрекъснато вземали кокаин.

През 2006 майка й я принуди да постъпи в клиника. Впоследствие Хюстън поиска развод и започна да работи по последния си албум, I Look to You, който се появи през 2009 и получи като цяло позитивни отзиви. Името й оставаше достатъчно гръмко, за да разпродава концертите, но много почитатели се оплакваха, че гласът й вече не е същият. Смъртта й, заключва The Guardian, е един твърде тъжен контраст със златните години, в които Уитни Хюстън бе любимката на Америка.