Отговорът е "Му"

Учителят медитираше пред езерцето, очертано от формата на йероглифа за сърце и пълно с дебели червено-оранжеви риби, когато забеляза камерата.

Помислих си, че ще изреве и ще ни тушира с мае-гери и две мавашита. Но учителят Тога от дзен-будисткия храм Тенюджи в Киото се усмихна. После изненадите продължиха. Очаквайки неразбираеми полузагадки, аз се приготвих да попивам отвъдност. Вместо това японецът каза делово: „Ние поддържаме контакти с католическите монаси. Правим си семинари. Ние ходим в техните манастири, те – в нашите”.

Това беше преди седем години. Но чак сега си давам сметка кое в тази случка ме порази толкова. Беше семинарчето. И представата, че католиците и мюсюлманите ходят на конференции с дзен-будистите - и си прекарват добре. Защото само преди 15 години май не беше така.

90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК започнаха и завършиха с усещането, че религиите са се хванали за гушата. В Ирландия междуконфесионалният конфликт не спираше: католици и протестанти се убиваха със страст. От Кашмир до Гърция, от Нигерия до Турция пожарите тлееха: аха-аха, и ще стигнат до Каспичан. Салман Рушди тъкмо беше написал „Сатанинските строфи”, когато върху него се нахвърлиха религиозните фанатици с фатва за смърт. Близкият изток клокочеше.

Емблематичният случай обаче беше бивша Югославия. Хора от една и съща кръв и език се колеха заради дребни религиозни различия. В Сърбия един идиот, Драгослав Бокан, преоткри православния фашизъм („открит” през 30-те години от друг идиот, молдовския румънец Кодреану); хърватите станаха по-католици от папата; а в Босна, паралелно с паметниците на загиналите шехити и езиковите финтифлюшки на новата идентичност (например „сръбският” глагол „поздравити” еволюира в „поселамити”) маршируваха стройни муджахидински роти. Истинска религиозна традиция нямаше – и трябваше да бъде измислена бързо.

През януари 2000, докато чаках за интервю в една малка хърватска партия, ме заговори нафукан активист: какви сте вие, българите? „Християни” не му беше достатъчно; той чакаше да чуе „православни”. После се осводоми с каква азбука пишем и с колко пръста се кръстим. Заключението му беше светкавично: значи вие сте на страната на сърбите. Нямаше кой да обясни на човека, че не всички православни са сърби, и обратното.  

ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАТ католици и православни. Не беше чувал за Исидор Севилски, за filioque и догмата за Светия дух. На моя любим въпрос „Откъде изхожда Светия дух”, той отговори „единствено от Отца”, което автоматически го класира сред закоравелите православни. Изобщо клетникът напълно потвърди теорията на Зигмунд Фройд за нарцисизма на малките разлики: колкото по-малка разликата, толкова по-голяма омразата.

Изброявам всичко дотук, за се разбере откъде тръгнахме и докъде стигнахме. Не че светът е разрешил религиозните конфликти. Но моята теза, е че те започват да се видоизменят.                                  

Конфликтите в Босна и Ирландия са ако не разрешени, то поне замразени. Фатвата на Салман Рушди отдавна не е световна новина. След кървавите изстъпления между християни и мюсюлмани Судан се раздели на две държави. Осама бин Ладен беше убит. Дори католическият футболен тим „Селтик” (Глазгоу) започна да приема протестанти, а вражеският протестантски „Рейнджърс” – католици.

Същевременно религията стана първостепенна политическа тема, но не като сблъсък между изповеданията, а като конфликт между религиозни и атеисти; между църквите и светския дух. Как иначе да си обясним Християнската коалиция в САЩ? Тя обединява методисти, баптисти, презвитерианци, католици, дори православни. И се бори с абортите, евтаназията и еволюцията. Всъщност малко явления на този свят могат да се мерят по ожесточение с битката между между креационисти и еволюционисти. От едната страна всички религиозни авторитети, от другата - Чарлз Дарвин и двамата му съвременни апостоли: оксфордският биолог Ричард Докинс и скандалният левичар Кристофър Хитчънс. Първият – автор на The God Delusion, а вторият - на God Is Not Great. След като заболя от рак, Хитчънс не на шега предупреди всяко негово обръщане към вярата в последния час да не се брои.

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО? Глобализацията свърши своята работа. Религиозните си пуснаха CNN и разбраха, че вярващите от другите религии могат да им бъдат приятели – просто защото иначе и едните, и другите губят. Парадоксално, но в Кьолн видях как поддръжник на строящата се голяма джамия бе католическият проповедник от гетото Франц Мойрер, който отгоре на всичко прибра имама да спи у тях. Обратно, туркинята Лале Акгюн се съмнява – но не защото е туркиня, а защото е социалдемократ, следователно по дефиниция полу-атеист .

Къде ще ни заведе всичко това? Нека ви разкажа края на японската история с учителя Тога. Той бе от Риндзай, школата на внезапното просветление, а то се постигало по три начина. Първият е медитацията, която нашата камера провали. Вторият е по-особен: учителят внезапно ти плясва един шамар и просветлението идва. Третият начин е дзен-будисткият коан. Още в началото казах, че не държа да ме бият, затова на тръгване помолих послушника да изрецитира един коан: белким да не остана капо и да изпусна просветлението.

Послушникът застана мирно и изкрещя на древен японски: „Попитали монаха Джошу може ли Буда да се всели в улично куче. Джошу отговорил: „Му”.

Поинтересувах се какъв е смисълът. „Върху смисъла се медитира шест месеца”, сопна се послушникът.

- Може ли да прескочим тези месеци, че вече си тръгваме?

- Отговорът е в теб. Буда може да се всели, а може и да не се всели в кучето. Както кажеш, така.

Не съм сигурен, че разбрах коана. Но ако ме попитате дали войната между религиозни и атеисти ще направи света по-лош, ще отговоря категорично „Му".