Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП ще намалее до около 1,7% в периода 2023-2025 г. Това се посочва в средносрочната макроикономическа прогноза на Българската академия на науките за периода 2023-2025 година. Докладът беше оповестен от Института за икономически изследвания.
Очаква се забавянето на глобалната икономическа активност да продължи, като този процес ще се наблюдава преди всичко в развитите икономики и в по-слаба степен в развиващите се страни.
Преобладаващата част от държавите членки на ЕС ще навлязат в рецесия през 2023 г., което ще потисне външното търсене на България и темповете на износ ще спаднат, като това най-силно ще се почувства през първата година на прогнозния период, уточняват от института при БАН.
Основните финансови потоци към страната ще са от страна на еврофондовете. Ако няма нов шок върху енергийните цени, икономиката ще навлезе в период на дезинфлация, но процесът ще бъде по-скоро бавен.
Не се очаква осезаемо повишаване на безработицата, въпреки нарастването на заплащането на труда през последните месеци. Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация.
Продължаване на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период. Публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30% от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.
Предвид липсата на политически консенсус, резки промени в данъчната политика не се очакват. Политиката на Българската народна банка (БНБ) за увеличаване на задължителните минимални резерви не се очаква да окаже сериозен ефект върху инфлационните процеси в страната, но би се отразила в известно забавяне на темпа на кредитиране.
Високата инфлация през последните две години означава, че още през 2024 г. БВП в номинално изражение ще надхвърли 200 млрд. лв. До края на прогнозния период растежът плавно ще се възстанови до средните нива от преди пандемията.
В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на НПВУ.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
5 плода срещу задържане на излишни течности
Оливия Родриго с ново гадже
Гени на супермодел: дъщерята на Жизел Бюндхен е нейнa по-млада версия
Растителна храна, риба и достатъчно метионин е диетата на дълголетието
Нарушена комуникация в червата може да стои зад хроничния запек
Психология за родители: Първата година – основи на доверието и сигурността
490 000 българи с диабет срещат трудности в лечението
В ЦЕРН изпробваха успешно новите магнити за Големия адронен колайдер
Биолози откриха непознато досега подводно създание
Обсерваторията PLATO премина ключов тест и е стъпка по-близо до изстрелването си
Звездна система изхвърля гигантски спирали в космоса
Френска телевизия представи България като "новият туристически елдорадо" на Европа
Какво представлява Зона 51 и защо продължава да поражда митове за извънземни?
Имотният пазар натиска спирачките: Сделките намаляват, но срив не се очаква
Чуков: 45 % от американските самолети при войната с Иран бяха в Гърция, но предупреждение към тях не последва,
За какви престъпления е лежал в затвора Асен, задържан за отвличането на Наталия?
Напрежението в Близкия изток и отчетът на Tesla оцветиха в червено щатските индекси
До тъмно парламентът дискутира Бюджет 2026
САЩ ще произвеждат проектирани от Украйна дронове „Магура“
Кадър на деня за 23 юли