Сметната палата санкционира лидери на партии за изборите през 2013 г.

Съставени са 82 акта за административни нарушения, свързани с финансирането на партиите

13.03.2014 | 15:51 Редактор: Ралица Пейчева
Сметната палата санкционира лидери на партии за изборите през 2013 г.

Сметната палата е съставила 82 акта за административни нарушения на политически партии и лидери на партии за финансирането на кампанията за парламентарните избори през май 2013 г. Това стана ясно на заседание на ръководството на одитната институция.

Актове са получили включително двама лидери на парламентарно представени партии, санкциите са по „няколко хиляди лева“, каза председателят на Сметната палата Валери Димитров.

В изборите за народни представители, проведени през май 2013 г., са участвали 38 политически субекта: 29 партии, 7 коалиции и два инициативни комитета. Проверени са 30 политически субекта. От проверката са изключени партиите, които са с нулеви отчети, или разходите им са били под 1000 лв.

24 политически субекта са спазили изискванията на Изборния кодекс и са предоставили в законовия срок на Сметната палата отчетите за кампанията. Сроковете не са спазени от 3 партии, една коалиция и един инициативен комитет. Една партия не е представила изискваната информация.

Валери Димитров коментира, че през последните години като цяло парламентарно представените партии, а и големите партии извън НС, имат добро счетоводство и обръщат сериозно внимание на отчетите си.

Екатерина Перчева, директор на дирекция  „Специфични одити“, посочи, че две партии са финансирани от юридически лица - Движение България на гражданите и Национално патриотично обединение.

Тя каза още, че над 1000 лв. дарения за кампаниите са предоставили 189 физически лица. При 14 от тях не са установени данни за доходи, които да позволят направените дарения, по данните в регистрите на НАП и НОИ. По закон не се проверяват доходи от чужбина или банкови сметки, уточни Перчева.

Четири партии са възразили срещу актовете за административни нарушения, като само две са възражения по същество – на Либерален алианс и Единна народна партия.

Две партии и една коалиция са получили средства, източниците на които не са еднозначно определени - ПП Зелените, Глас народен и Горда България, например, са представили дарения от физически лица само с имена, без ЕГН.

На въпрос кои са най-сериозните нарушения в хода на кампанията, одиторите отговориха, че голяма част от тях са формални.

Валери Димитров отбеляза, че докладът ще бъде изпратен на правната комисия в парламента.

В отговор на критиките за управлението на Сметната палата ръководството й показа пред медиите как се вземат решения в одитната институция, като проведе открито заседание за приемането на одитните доклади за изборите и за работата на БАН. „Това не е специално направено за вас, така вземаме решения още  от 2011 г., след приемането  на последния Закон за Сметната  палата“, каза Валери Димитров.

„Срещу Сметната палата се води мръсна пропаганда, което не прави чест на нейните инициатори“, каза още Валери Димитров по повод подготвяната смяна на ръководството на одитната институция.

След анонимен донос парламентарна комисия е проверила през 2009 и 2010 г. работата на палатата - договори, обществени поръчки и нарушения не са открити. Документите са в парламента, заяви Димитров.

Той коментира още, че работещите в Сметната палата, както и членове на консултативния съвет, са длъжни по закон да опазват информация, която е служебна тайна. Когато се оповестяват вътрешни имейли, има нарушение на Закона за Сметната палата, каза още Валери Димитров. Хората, които са нарушили закона, подлежат на дисциплинарна отговорност, в момента тече вътрешно разследване.

Валери Димитров припомни, че не е изпратил на Прокуратурата доклада за Авиоотряд 28, заради липсата на данни за престъпления. Открити са обаче множество нарушения и порочни практики.

На въпрос дали председателят на палатата и членовете на ръководството ще получат 6 заплати, ако бъдат уволнени предсрочно, Валери Димитров отговори, че колегията действително е взела такова решение с единодушие.

Това решение е взето, като се следва практика от 2010 г., когато е било взето подобно решение, разясни той. Тогава в ръководството е имало хора, част от които сега са автори на подготвения нов Закон за Сметната палата и искат отново да се върнат в управлението на одитната институция, каза Димитров. Той коментира, че и двете решения са напълно законосъобразни, консултирани са със специалисти по трудово право.

За коментарите за получавани бонуси, които той определи като „допълнителни възнаграждения за постигнати резултати“, Димитров каза, че всички служители на Сметната палата имат право на такива възнаграждения, а те са част от работната заплата. Средната заплата на одитния персонал е 1540 лв., уточни Димитров във връзка с коментари в медиите.