Министърът на икономиката Кирил Петков обяви, че все още не е провел разговор с президента Румен Радев и не знае дали ще бъде част от следващото служебно правителство. Петков не коментира и дали ще участва в нов политически проект.
"Докато сме служебни министри, ще си вършим работата като такива. Това ни е и днешният фокус, дошли сме тук да говорим с хората, да чуем техните мнения и да го обединим с нашите стратегии за Плана за възстановяване, в който един от приоритетите е Индустриалните зони“, заяви министърът, който бе в среща с представители на синдикатите в "Мини Марица-изток" и ТЕЦ 2, предава БНР.
Евентуалният политически проект на служебните министри Кирил Петков и Асен Василев предизвика бурна дискусия в общественото пространство още през миналата седмица. Коя партия ще загуби най-много от появата му на политическата арена коментираха анализатори.
Темата излезе на дневен ред след твърденията на премиера Стефан Янев, че е възможно формация, съставена от Асен Василев и служебния икономически министър Кирил Петков, да се яви на следващи избори.
От миналата седмица насам Василев и Петков не коментират твърденията за бъдеща партия и са категорични, че ще вършат работата си като министри от служебния кабинет и искат да се фокусират върху това.
Кирил Петков отрече срещата му със синдикатите да е предизборна.
"Една от приоритетните Индустриални зони, които трябва да се създадат в бъдеще, трябва да бъде в района на Раднево и Стара Загора", посочи Петков. Той и Асен Василев се включиха и в подписката за запазване на въглищния комплекс и работните места, която вече събра подкрепата на над 100 000 души. Министър Петков отрече срещата да е предизборна и посочи, че е обещал на синдикатите да дойде на място.
"За нас хората са много важни, говорим за над 10 хиляди работещи, засегнати са 20 хиляди с техните семейства. Не може да правим планове само на база стратегии трябва да имаме обратната връзка, да дискутираме с тях и затова сме тук. Това не става от София, става от Раднево", каза министърът на икономиката.
От своя страна министърът на финансите Асен Василев допълни, че освен за Плана за възстановяване трябва да се планират и средствата от Фонда за справедлив преход, които са 1,3 млрд. лв. и са специално за въглищните региони. "Работата по това още не е започнала и затова е важно да чуем какви идеи имат хората, за да започнат да се планират“, каза Василев.
Той припомни, че Маришкият басейн дава около 40% от електрическата енергия на страната.
"Много е важно тези 40% да си останат наши, да не зависим от внос на суровини", коментира финансовият министър.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Варненският окръжен съд възобнови делото срещу кмета Благомир Коцев
Обновихме ТеМах Сливен – повече удобство, по-голям избор и по-лесно пазаруване
Ще ви убия всички: Майка от Охайо се опита да подпали 4-те си деца
Нови молекули дават надежда за възстановяване на нервните увреждания при множествена склероза
Има една емоция, която ни носи смисъл и ни кара да виждаме света с нови очи
Бронхиална астма – симптоми, диагностика и съвременно лечение
Защо мобилността е толкова важна, колкото и силата?
Метеорният поток Ета-Аквариди достига своя пик: Защо е специален
Астрономи откриха необичайна звезда, която напуска Млечния път със скорост от 523 км/с
НАСА подготвя космическия телескоп „Роман“ за изстрелване – ще изследва Вселената
В Китай откриха останки от 28-метров динозавър на 147 млн. години
Летище Варна отбелязва 15,8% ръст на пътниците през първото тримесечие на 2026 година
С 1.5 млн. лева за кърпежи на дупки разполагат кметствата във Варна
Двама нови заместник-кметове влизат в екипа на Благомир Коцев
"Възраждане" поискаха от Йотова референдум за връщане лева
Литовката, наръгала четирима във Варна, е в психиатрията, задържаха я за 72 часа
„Talk 26: Устойчив град“: Липсата на цялостна визия забавя развитието на София
Силни финансови отчети и поевтиняването на петрола насърчават Wall Street*
Coinbase съкращава 14% от персонала си заради нестабилността и АІ
Газът за българския бизнес е най-евтиният в ЕС в края на 2025 г.