Модернизацията на българската армия отново се оказва в основата на нов епизод от напрежението по линията София-Москва. Двама руски дипломати бяха помолени да напуснат страната ни, защото контраразузнаването и прокуратурата имат данни, че са проучвали чрез българи с достъп до секретна информация какво предприемаме в отбраната си.
"Търговско-икономическите отношения не са чак толкова зависими от дейността на двама дипломати. Когато се вдига толкова шум, едва ли ефектът е защита на националната сигурност. Ефектът е повече публичен", каза за "България сутрин" журналистът, който е дългогодишен кореспондент на БНР в Москва, Валери Тодоров.
Той добави, че това е трети такъв скандал, което създава усещане към вътрешнополитическа мотивация.
"Не може да се стигне до прекъсване на дипломатичните отношения. Когато има пробив в националната сигурност и изтече стратегическа информация и в това са замесени дипломати, най-естественото нещо е да бъде поискано тяхното отзоваване. В такива случаи почти задължително е реципрочно изгонване на български дипломати", отбеляза в ефира на Bulgaria ON AIR директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
По думите му се вписваме в общата конфронтационна среда, като конфронтацията ескалира, но като че ли е полезна и за двете страни и служи за вътрешна консолидация на Русия. Според него ако някои български граждани са издали тайна, досега имената им щели да бъдат известни. "Едва ли хора с експертни знания са обект на интерес само от руското разузнаване. Част от националната сигурност е информационната сигурност. Рангът на тези разузнавачи е пресилен - единият е работил от 1 година, а другият от 4 години. Такъв тип случки се решават "на тъмно", рядко им се дава публичен ефект", акцентира журналистът Валери Тодоров.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че България трябва да блокира процеса на преговори за присъединяване на Северна Македония в ЕС. Има ли право България да заема толкова твърда позиция?
"България може да изисква спазването на договора за добросъседство. С подобни изявления постигаме това, което македонизмът не може да постигне за десетилетия. Това трябва да се решава по пътя на диалога, ние държим в ръката си ключ, а го използваме като тирбушон, комисията не може да прави инвертаризация на историческите личности", категоричен бе директорът на Института за икономика и международни отношения.
Валери Тодоров посочи, че имаме две цели в отношенията със Северна Македония - да се спрем на понятието общо минало и да разтълкуваме понятието общо бъдеще. "Не бива да реагираме на крайни изявления от македонисти. Може би Северна Македония трябва да бъде притискана да се приближава с по-смели крачки към признанието на историята", заключи Тодоров.
Вижте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Зодиите, за които ноември ще е прекрасен
Русия крие "убийци" на Starlink в камиони и ремаркета по фронтовата линия
Украйна внедрява хиляди бойни роботи: калта и снегът ще изпитат възможностите им на фронта
Корените на придирчивостта при храненето: Физиологични и сензорни аспекти
Ежедневната консумация на фъстъци може би запазва мозъка млад
Агонално дишане при сърдечен арест – как се разпознава и какво трябва да се направи?
Fertility Europe: Едва 5,6% от работодателите в Европа подкрепят служители с репродуктивни проблеми
Ново научно изследване разкрива възможно ли е пътуването във времето
Медицински пробив: Приложиха клетъчна терапия срещу болестта на Паркинсон
„Лъчът на смъртта“ в Лондон: Как един небостъргач разтопи паркирани автомобили
„Космос за всеки“: ЕКА стартира нов безплатен онлайн курс за космическата индустрия
МФ отрече за реформа на втория стълб на пенсионното осигуряване
Делегатът на Черно море - Ботев (Вр) отхвърли обвиненията, че е имало пропуски в организацията
Засаждат над 400 дървета в район "Одесос" във Варна
Русия, Украйна и САЩ ще преговарят на 10 и 11 ноември
Няма да спират тока в района на свлачището край Златните
S&P 500 прекъсна 3-дневния си спад в деня на изборите в САЩ
Производителят на медицинска апаратура BTL инвестира 40 млн. евро във втори завод в Пловдив
Банките в България са в нов етап на растеж, но рисковете се увеличават
Дацов: Приходите в бюджета изостават от планираните нива
преди 6 години