Историите ON AIR

Събота от 19:00 часа
още

Историите ON AIR: (Не)известното за героите на Съединението

Иван Данчов е един от знаменосците на чирпанската чета, която на 5 септември тръгва към Пловдив

05.09.2020 | 20:00 Редактор: Искра Ангелова

Знамената на четите, които подпомагат Съединението, са изрисувани от Георги Данчов-Зографина. Известният български възрожденски художник и революционер е близък съратник на Васил Левски. Автор е и на рисунката "Свободна България". Зографина губи своя брат – Иван, в навечерието на Обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Иван Данчов е един от знаменосците на чирпанската чета, която на 5 септември тръгва към Пловдив. По петите им върви и източнорумелийската милиция, водена от поручик Жейно Жейнов. Четниците замръква в село Калфа, което днес носи името Съединение.

"Те решават да пренощуват в самото селище като по никакъв начин не са нарушавали реда и спокойствието на местните там. Дори са били приети доста радушно, спали са по къщите", разказва Нанси Маринова, уредник в Исторшчиския музей на Чирпан.

Поручик Жейнов нарежда да се стреля срещу бунтовниците. В престрелката загиват петима души. Това са Иван Данчов, Георги Сербезов, Гетко Запрянов, Димитър Яврука, Алекси Хаджиоглу.

Алекси почти случайно попада сред въстанниците. Той е търговец и в началото на септември отива на панаира в Чирпан. Там подрежда своята сергия, но като чува, че се събира чета се включва в нея.

По пътя си до Пловдив останалите четници пропагандират обединението и увличат след себе си още доброволци от селата, през които са минават. В околностите на източнорумелийската столица се срещат с голямоконарци, водени от Продан Тишков-Чардафон.

Продан Тишков е роден в Габрово през 1860 година. По време на Априлското въстание е 16-годишен и само защото е малолетен войводата да не го включва в габровската чета. След Освобождението Тишков се увлича по политическите идеи на либералите. Влиза в конфликт с местните привърженици на управляващата Консервативна партия. Това става причина да емигрира в Източна Румелия през 1881 година, където е назначен като подофицер в областната милиция.

Разпределен е в село Голямо Конаре, днешен град Съединение. Там активно участва в подготовката на съединистката акция и организира чета, казва доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания при БАН. „Чардафон е бил много смел, с буен характер, но и роден за лидер. Успял е да влезе под кожата на местните младежи.“, разказва Марияна Килимперова, библиотекар при Народно читалище „Съединение“ в гр. Съединение.

Чардафон умира на 46 години от пневмония. Погребан е в Габрово. Шест години по-късно е поставен паметник на гроба му.

През 60-те години на миналия век габровци му изграждат нов, в центъра на града. В последния момент обаче е решено да не е за него, а за руския воин освободител, защото надделява мнението, че Продан Тишков е пройдоха и пияница. Това обяснява Иван Постомпиров, главен уредник н Регионалния исторически музей на Габрово. „През 90-те години на миналия век главата на новоиздигнатия паметник е сменена и отново е поставена тази на Чардафон.“, казва още Постомпиров.

Други двама герои на Съединението са майорите от източнорумелийската милиция – Данаил Николаев и Райчо Николов. Те са тези, които не позволяват да се пролее кръв по време на вонния преврат при свалянето от власт на областния управител. Майор Райчо Николов е убит в нощта на Съединението.

"На 6 септември пред пощата незнайно защо, някакъв корумпиран чиновник, пощенски служител обхванат от паника покрай процесите, от много народ и виковете, излиза навън, вади револвера и стреля няколко пъти. За съжаление единият куршум улучва Райчо Николов, а той е един от двигателите на съединистката акция“, разказва Христо Христов, уредник в Националния исторически музей.

Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК