БСП и ГЕРБ с изравнени резултати за евровота

Ако евровотът беше днес между БСП и ГЕРБ щеше да има паритет. Това показва проучване, проведено в периода 24-31 януари на  Социологическия екип на Института за модерна политика.За левицата на евровота са декларирали подкрепа  19,4%. ГЕРБ получава 19%.

Заявеният съюз между „България без цензура“, ВМРО и Земеделски народен съюз  получава 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.

Проучването регистрира и  начално  електорално присъствие на формацията АБВ, създадена от президента в периода 2002-2012 Георги Първанов, която обяви, че ще излезе със самостоятелна листа в европейските избори, водена от настоящия евродепутат Ивайло Калфин.  Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за АБВ към момента на проучването е 1%. Според Социологическия екип на  ИМП все още е твърде рано да се правят изводи за потенциала на тази формация да участва успешно в европейските избори.

Ако парламентарните избори бяха днес левицата щеше да име лека преднина спрямо ГЕРБ, показва проучването. Делът на  респондентите, които дават своята подкрепа за БСП  е 20,5%, а  за ГЕРБ  –  19,8%.

На фона на сътресенията в БСП и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание да се твърди, че  на този етап  все още  не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.

Още три формации щяха да седнат зад банките в парламента ако изборите бяха днес. „България без цензура“ с ВМРО  и Земеделския народен съюз  получава подкрепата на  5,6%. „Реформаторски блок“ получава подкрепа от 4,5%, а ДПС – 4,3%.

Делът на респондентите, които дават положителна оценка на работата на президента (16,5%) е сходен с този на оценяващите положително работата на правителството (16,7%). В същото време категоричността в неодобрението за правителството е  далеч по-отчетлива  –  48%, спрямо 35,3% неодобрение за работата на президента.

Според ИМП сравнително ниският процент на положителни оценки за президентската институция се дължи на пряката намеса на държавния глава в текущите политически процеси и вземането на страна в партийно-политическите борби.